Имаше мигове, когато той ми се обаждаше, но си личеше, че е объркан и не знаеше защо го прави. Това чувство в мен с времето все повече се пробуждаше и даваше излаз на истината. Увереносттта, че съм права, ме правеше едновременно и много силна и много слаба - защото не можех да променя нищо. Нещо в мен се бунтуваше и умираше. Израз на вдъхновение намирах в различни неща, включително и в рисуването, правенето на любов, измислиците-премислиците и какво ли още не. Бях наясно, че и този вид упойка някога няма вече да действа, но въпреки всичко за момента не виждах друг изход. Живеех с болката в мен и с глупавата надежда, че някога нещо ще стане и най-накрая ще намеря някакъв мой корен, покрай който ще утоля душата си и ще почувствам, че живея. Мислите в мен понякога с такава скорост се въртяха, че често не знаех дали съм жива, или може би мъртва. Кръстопътят, на който се намирах, понякога ставаше с много повече пътища, отколкото бе в началото на моето заставане. Бунтувах се, но знаех, че е ...