19 мар. 2009 г., 00:59

Обещанията 

  Проза » Письма
1283 0 0
2 мин за четене
Откъде се взе тази хладна усмивка?
Псевдозагриженият поглед на вечнолутаща се сянка...
Не те чаках - очаквах те.
Като поредна ударна доза смущение в съня.
Две изречения недовършени, недообмислени и прости, подхвърлени сред шумотевица в нощта.
Две тела, изтощени от напрежението на още една отиваща си година.
Две лица мрачни, отричащи нанесеното поражение.
В нашата война няма победител - и двамата загубихме.
И сега единственото, което ще направим, е да се заключим -
всеки сам в своята крепост, издигната, за да се пази от нашествията
на страха, на доверието, любовта...
Може би животът беше щедър към нас - даде ни шанс, който ние така безгрижно отхвърлихме.Обещахме си да не вярваме, да не искаме, да не мечтаем.И все така да обръщаме гръб на истината. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Николова Все права защищены

Предложения
: ??:??