Откъде се взе тази хладна усмивка?
Псевдозагриженият поглед на вечнолутаща се сянка...
Не те чаках - очаквах те.
Като поредна ударна доза смущение в съня.
Две изречения недовършени, недообмислени и прости, подхвърлени сред шумотевица в нощта.
Две тела, изтощени от напрежението на още една отиваща си година.
Две лица мрачни, отричащи нанесеното поражение.
В нашата война няма победител - и двамата загубихме.
И сега единственото, което ще направим, е да се заключим -
всеки сам в своята крепост, издигната, за да се пази от нашествията
на страха, на доверието, любовта...
Може би животът беше щедър към нас - даде ни шанс, който ние така безгрижно отхвърлихме.Обещахме си да не вярваме, да не искаме, да не мечтаем.И все така да обръщаме гръб на истината. ...