9 окт. 2007 г., 22:01
2 мин за четене
Да го крия? Няма! Да се правя че нищо не се случва в мен? Сгрешил си! Какво искаш от мен? Кажи да се крия, че съм щастлива? Нима това те кара да се чувстваш добре. Нима се радваш да ме гледаш тъжна и със сълзи на очите. Не ти харесва аз да плача за теб. Но някъде там между твоя егоизъм и моята любов изчезнаха терзанията, риданията и мъката ми. Омръзна ми да крия свойте чувства, омръзна ми да изливам всичко, което трябва в интернет. Омръзнаха ми тези игри "обичам те, Не те обичам". Не, вече не съм на 5 и не мога да се преструвам, че съм дете. Няма да покривам чистата истина с омърсеното покривало на лъжата. И няма да подтискам собствените желания, за да бъдеш ти щастлив... Хахаа, да, не се притеснявай, преживях го. Всяко едно разочарование от теб, всяка една малка дупчица, която направи в моето сърце, зарасна, а те бяха хиляди. Твоята любов беше змийска отрова, толкова силна и толкова отровна. Тя живееше в мен, изпитвах я във вените си, по кожата в ума и в сърцето ми. Аз успях да се пре ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация