Знам, че сега спиш. И ми е странно. И малко ме боли. Че не съм до теб. Свряла се под завивките, наполовина под теб, наполовина върху теб. Странно се чувствам като знам, че си се отпуснал на мекичко и топло. Дишаш бавно и спокойно. Едвам усещам как дъхът ти, топъл и ароматен нежно си играе с косите ми. С лице на гърдите ти, докосвайки с едната си буза меката ти кожа, забравям, че не си мой. Чувам сърцето ти. Ритъмът му. Чувствам как кръвта ти пулсира на бавни тласъци, достигайки до всяко кътче на апетитното ти тяло. Страх ме е че ще те събудя, но нямам сили да спра ръката си, която нежно гали корема ти, прави внимателни кръгове около пъпчето ти и бавно следва малката вдлъбнатинка между гърдите ти.
Спиш спокойно. Отпуснат, доволен. Умората те е надвила, но аз не успявам. Не мога да се преборя с желанието си да те докосвам. Пръстите сами намират пътя нагоре. Следвам малките извивки на вратлето ти. Леката вдлъбнатина отпред, адамовата ти ябълка, меката кожа под брадичката ти. Докато пръсти ...