Мога да повтарям името ти до припадък.
Мога да крещя, но никой няма да ме чуе.
Мога да плача, но има ли смисъл?
Има ли смисъл да те обичам,
ако не мога да ти кажа, че те обичам?!
Има ли смисъл да те държа за ръката
и да се чудя дали ти искаш да те държа за ръката, да лежа до теб и да се чудя дали ти искаш да лежа до теб?
Струва ли си да те гледам в очите и да искам да ти го кажа, но да не мога?
И защо не мога?
Защото несигурността надделява в мен,
кара ме да не вярвам на думите ти,
макар и нищо особено за теб, те означават много за мен. ...