Обичам те!
Този разказ посвещавам на
моята приятелка Пролет,
която обичам от цялото си сърце
и душа, защото тя е най-красивото и
необикновено момиче, което някога
съм срещал!
- Инна, добре ли си? – притеснен попита Влади, когато застана пред нея.
Тя бе паднала на колене и плачеше.
- Влади? – изхлипа – Какво правиш тук?
- Забрави си телефона и дойдох да ти го върна. Явно е било точно навреме.
И наистина бе навреме, повярвайте ми. Ако се чудите какво става, тази гледка можеше да се опише така – часът бе единадесет през нощта, наоколо нямаше никого, нито жива душа. Преди малко Инна си бе тръгнала от Влади, който бе неин годеник и точно в една малка уличка я бе пресрещнал Стоян. Той бе бившият ù приятел. Напусна го, защото много пиеше и често я удряше. Тъкмо го бе забравила и ето, че той сега стоеше пред нея и сочеше зареден пистолет срещу Влади.
Ако не беше тази случайност той да се появи, сега най вероятно Инна щеше да лежи мъртва с някой куршум в сърцето.
- Ти – изрева внезапно Стоян – Ти ли си новият ù?
И той посочи с пистолета към момичето.
- Да, аз съм годеникът ù – смело отвърна Влади.
Държеше се храбро, но сърцето му туптеше от страх. И чие не би, когато срещу него има мъж с оръжие, готов всеки момент да стреля? Но бе длъжен да предпази Инна с цената на всичко.
- Годеник? Много си бърза, Инна – ядно възкликна Стоян – Избяга от мен и веднага оплете друг, мръсницо!
- Мери си приказките, братле – намеси се Влади.
- Влади, моля те, не го ядосвай! – рече и момичето.
- И какво, ако не го направя? Ще ме набиеш ли? – подигравателно каза извергът – ще те гръмна без да ми мигне окото!
- Уха. А имаш ли смелостта да го сториш? Или можеш само жени да заплашваш?
- Млъкни!
- Жени лесно се бият, нали, страхливецо?
- Казах ти да млъкнеш! – кресна Стоян и стреля веднъж към Влади.
Инна изпищя, а сърцето на мъжа щеше да изхвръкне. За радост куршумът го бе пропуснал.
- Не ме ядосвай, ако не искаш да те убия още сега с тази неверница!
- Казах ти да не я обиждаш!
- Нима греша? Веднага, след като избяга от мен се е хвърлила в твоето легло.
- Всеки би избягал, ако живее с пияница и побойник.
- К’во каза? – рече Стоян и бавно тръгна към Влади – Я повтори!
- Чу ме добре! – хладнокръвно му отговори другият.
- Казах ти да го повториш, копеле! – кресна той и удари през лицето Влади с пистолета си.
Мъжът падна на земята, а от носа му започна да тече кръв. Май беше счупен.
- Повтори, ако ти стиска!
Сега Стоян започна да рита безпомощния мъж и да го въргаля в земята.
Инна стоеше и плачеше. Такъв страх бе завладял тялото ù. Този звяр бе оставил дълбоки и страшни спомени в нейната психика. Тя гледаше как той пребива любимия ù и нищо не можеше да стори. Нищо, освен да крещи.
- Спри, чудовище! Остави го!
Стоян ритна още веднъж Влади и се обърна. Тръгна към нея и я удари с лявата си ръка, в която не бе оръжието.
- Ти да мълчиш – кресна – Ти си виновна за всичко и сега ще си получиш заслуженото!
Мъжът повдигна Инна на колене, която бе паднала по корем от удара и опря пистолета о главата ù.
- Не, моля те, недей! – едвам – едвам рече тя през сълзи – Моля те.
Ала мъжът не я слушаше. Той дръпна косата ù и рече:
- Сбогом, малка развратнице!
Тъкмо се накани да стреля, когато Влади му се хвърли отгоре и го повали на земята. Започна борба. Двамата мъже се сборичкаха, а пистолетът бе помежду им. Няколко минути продължиха да се въргалят – ту единят взимаше надмощие, ту другият, докато внезапно не се чу изстрел от пистолет.
Инна, която продължаваше да стои встрани и да плаче, замръзна. Тя гледаше към Влади и Стоян. Те бяха спрели да се борят. Кого ли бе уцелил куршумът?
Не отне и минута, когато Влади падна встрани от Стоян, а от корема му бе бликнала кръв.
- Нее! Владии!! – изписка Инна. – О, Господи, не!
Стоян бавно се изправи, държейки окървавеното оръжие. Той погледна към лежащия мъж, изсумтя веднъж и се изплю върху него.
- Глупак. – рече той и отново се обърна към Инна.
Насочи пистолета към нея, но този път Влади отново се намеси. Тъкмо преди онзи да стреля, той го удари отзад в едното коляно, така че да клекне. С всички сили, които имаше, той се изправи на колене и се хвърли върху Стоян. Той се бореше, но като по чудо Влади успя да вземе пистолета и отново се свлече на земята.
- Умри, кучи сине! – рече той и вдигна пистолета към изверга.
Стоян замръзна на място. Осъзна се и понечи да избяга, но нямаше шанс. Куршумът го застигна бързо и го уцели точно в главата. Той се строполи и остана на място.
Останал без сили, Влади се отпусна и така остана. „Явно това е краят” – рече си той.
Инна също се изправи и бързо отиде до него. Подложи ръка под главата му, а другата сложи в корема, където бе раната.
- Дръж се! Трябва да спрем кървенето.
Тя обаче остана крайно изненадана, като видя любимия ù, целия облян в кръв, да се усмихва.
- Ти защо...?
- Толкова си красива, любов моя! – каза той с дрезгав глас.
- Сега не е времето за комплименти. Трябва да повикам помощ.
- Моля те, остани при мен. Аз умирам, няма надежда. Радвам се поне, че умирам за най-ценното нещо в моя живот. – мъжът вдигна ръката си и погали Инна по бузата, по която се стичаха сълзи.
- Не говори така – сега те течаха още по-обилно от преди малко и засядаха в гърлото на момичето – Ще повикам линейка. Ще те спасят и отново всичко ще е както преди.
- Не, няма смисъл. Не искам. Аз живях достатъчно, за да те срещна, за да те обичам и за да те опазя. Ще умра спокойно и усмихнат.
- Не... Моля те, нека повикам помощ!
В този миг от устата на Влади избликна кръв. Инна изстена, а сълзите ù бяха като река не, а като пороен дъжд, искащ да наводни всичко по пътя си.
Влади щеше да умре всеки момент. Той го усещаше и за това събра последни сили и рече:
- Виж, Инна. Аз винаги съм те обичал и дори отгоре, пак ще го правя. Искам да ми обещаеш само едно нещо – дори и без мен, продължи да живееш. Сигурен съм, че ще срещнеш по-добър от мен и отново ще се влюбиш. Моля те, обещай ми!
- Не! Без теб няма живот и за мен!
- Напротив, има. Просто все още не го осъзнаваш.
- Не...
- Инна – със сетен дъх рече той – Обещай ми!
Тя изхлипа няколко пъти и после поклати положително глава.
- Обещавам ти!
По лицето на мъжа се беляза лека усмивка. Той я погледна и за пореден път остана впечатлен каква красавица бе тя!
Инна внезапно се наведе и го целуна. Тя отлепи устни, но остана да стои така – близо до неговото лице.
Влади погледна в сините ù очи и рече:
- Обичам... те! - рече със сетен дъх.
След което затвори клепачи завинаги.
И така в тази красива юнска вечер, в която луната бе излязла с цялото си величие на небесния небосвод със своите красиви подчинени звезди бе белязана от един женски писък. Той бе кратък, но невероятно силен. Един писък, изпълнен с тъгата и болката на едно сърце, което е изгубило своята светлина на надежда в този тъмен свят.
П.П. - Обичам те, Малчо!
© Виктор Табаков Все права защищены