ОБИЧАМ ТЕ... АЗ - ПОВЕЧЕ
(СТЪЛБИТЕ)
Не беше като останалите жени. Сигурно затова Господ я бе наказал...
Мона лежеше, гледаше олющения таван на болничната си стая, а очите й виждаха съвсем друго - усилията, трепетите, радостта...
За 35-те си години тя не даваше точния им размер нито физически, нито психически. Поддържаше се с търпението на тибетски монах, с вещината на специалист и с желанието да вижда възхита в погледа на мъжа си. Макар че знаеше, че той я боготвореше. "Мона, Мона, моята икона." - нашепваше тихичко той и я придърпваше за нежна прегръдка. В ръцете му времето спираше, дъхът й добиваше вкус на карамелени бонбони - от дълбокото разтопяване на захарния памук на обичта му.
Късно го срещна. Късно - по хорските стандарти. И пак по тях тя беше не просто в Балзакова възраст, а във възрастта на спускането, на предела, на неуспеха да бъде майка.
- Стара мома си остана - съжалително гъгнеше баба й.
Мона всеки път отговаряше, запазвайки дълбоко спокойствие.
- Бабче, имам мъж, все ед ...