Романтик (Христо Костов)
403 16192
20 сент. 2007 г., 09:07

Обичаш ли торта? 

  Проза
1501 0 38
6 мин за четене

Мислите ми са заети от нея. Жената, която срещнах онзи ден случайно в КАТ. Бях отишъл да сменям един документ. Чакам на касата да платя, а пред мен две жени, по-млади от мен и симпатични. Хвърлям им аз едни погледи, които говорят за нескрит интерес. Едната - нула емоция, обаче другата се обръща и щом ме видя, ме заговори:
     -   Здравей, къде се изгуби? Не съм те виждала от доста време. Как си, жена ти, децата как са?... - и така нататък.
Разбрах, че се е припознала, но нали съм малко женкар (щях да напиша друга дума, ама култура...), реших да приема ситуацията.
   -   Добре съм, всички сме добре. А вие как сте?
   -   И ние така. Моят замина пак командировка и ми остави да му плащам някакви глоби, тук, на колата. Взела съм си един ден отпуск и от сутринта съм тук. А ти какво?
   - И аз така. Съсобственици сме, с брата, на една кола и сега му я прехвърлих. Оправям документи, номера. Но остана да платя и съм готов.
   - Аз също. Искаш ли после да пием по кафе някъде? Ще поприказваме. И без това не сме се виждали отдавна.
   - Добре, ще се чакаме отпред. Дай ми номера си, че когато  смених телефона, номера ти остана в стария.
Даде ми жената телефона. Аз се оправих бързо с документите и излизам вън. Тя вече ме чакаше, пушейки тънка кафява цигара.
   - Хайде бе, човек! Сварих се на тази жега.
   - Тръгваме. Само че аз съм с градския транспорт.
   - Нищо, аз съм с колата. Ето я там.
Качваме се в сребриста „Корса", жената ми подава документите и потегляме. Докато тя караше (доста умело) из софийските улици, аз хвърлих бърз поглед на документите. Видях името й. Да не се изложа, де.
   - Дони - обръща се тя към мен, - ти още ли си на старата работа?
   - Не, махнах се отдавна. Сега работя в една куриерска фирма. Чужденци някакви. Искат да пробият и на нашия пазар, но едновременно да държат и техния.
   - Няма значение, важно е да си доволен. Искаш ли да минем през нас, да се преоблека и после да излезем? А може и в къщи да останем. Климатикът работи, ще сложа масата... защо да се потим в някое заведение. Не си против, нали.
Ако бях глупав можеше и да се противя, ама не съм. Щом съм почнал, ще карам докрай. Спряхме пред един блок, от новите.
„Жената ще да е от съвременните новобогати" - си мисля.
   - Тоня, обичаш ли торти? - питам я.
   - Обичам, макар да избягвам. Нали се сещаш, фигурата...
  Влизам в сладкарницата срещу блока и купувам една торта, средно голяма. И с бърза крачка - обратно. Качваме се у тях.
   - Сложи я в хладилника и, ако обичаш, бъди домакин. Нали помниш къде е всичко? Аз ще се преформя през това време.
   Помня дръжки. Как, като за пръв път съм тук. Но не губя време и щом Тоня влезе в банята, аз се разходих набързо. Питиета, сокчета, водички, лед... както си пише в дебелите книги. Намерих ги. Излиза Тоня от банята само по едно халатче, а то сякаш е правено за дете на девет години.
   - Ама ти си като Спиди Гонзалес (герой от анимациите) бърз.
И почва да ми говори за нея и нейния мъж. Как все го нямало, как като се върнел и все нямал време за нея. Добре поне, че и оставял достатъчно пари та да компенсира. Усещам аз накъде отива, ама се правя на пет без петнайсе. Правя се, но като видя заголените крака и разтвореното деколте...
   Стегнал съм се като ледник на полюса и сахарското слънце не може да ме разстопи.
   - Дони, донеси да опитаме от тортата. Чинийки има там в шкафчетата отгоре.
   Отивам до кухнята, отрязвам две сериозни парчета и тръгвам обратно. Хубаво, ама нали трябва да импровизирам и хоп, взех, че се „спънах" в креслото, точно когато я наближих. Чинийките с торта излетяха и право в нея. Уцелих я в деколтето. Ако ме накара да го повторя, сигурно няма да стане. Та, тортата там и аз - по нея. Ставам, почвам да се извинявам, а Тоня се подсмихва и бърка с пръст в пазвата си. Вади с него парче торта, облизва го и казва:
   - Твоето парче торта също е тук. Изяж си го, че ще се развали от топлото.
   Не обичам да ме молят. Седнах до нея, разтворих халата й... а там - две загорели от слънцето гърди, омазани с торта. Приближих се още...
Наслада за езика и очите ми...
Чак ми загорча от сладост, а тези красиви гърди мечтаеха за ласки. И аз им ги давах. Не само на тях. Целувах Тоня по цялото тяло. Тя придържаше главата ми и ме насочваше сама, там, където желаеше по-напред да получи целувки. Не бях против това. Малкото ми дрехи бяха отдавна захвърлени някъде настрани. Че за какво ли ми бяха сега...
Тоня ме подкани да легна на дивана. Изпълних го. Взе от кухнята парче торта и с ръка намаза с крема от нея пениса ми.
   - Тоня...
   - Тихо, ще бъде свещичката на тортата - каза тя и бавно започва да го облизва.
   Разхождаше език по цялата му дължина или се спираше някъде за леки засмукващи целувки. Гледах я и едвам се сдържах да не свърша преди време. Когато приключи с облизването на крема, Тоня се намести отгоре ми и... Няма да изпадам в подробности, но тази жена беше цялата СЕКС и СТРАСТ.
   ... След време, успокоени и изкъпани, си пиехме пиенето и си говорехме.
   - Тоня, искам да ти кажа...
   - Че не си Дони ли?  Знам, видях ти документите. Усъмних се, още когато попита за тортата. Истинският Дони знае, че въобще не ям сладко от години.
   - Тогава защо ме покани? Не те ли беше страх от мен? Можеше да съм всякакъв.
   - Рискувах, а и си е заслужавало. Наздраве!
   - Наздраве, Тоня! - отвърнах и се наведох към нея...

 Нали не бързах за никъде. Тя също беше свободна. С половин торта в кухнята...

© Христо Костов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Радвам се, че ти хареса, Яница!!!
    Поздрав и целувки!!!
  • Поздрав,справил си се повече от чудесно във всяко отношение!!!
  • Благодаря ви!!!
    Не ви отказвам от нищо. Въпрос на личен избор!!!
  • Мълиииий... Ама някои поетеси не знаят от къде им започва тавата, обаче като видяха убавинята и хоп - хващат яйца, захар и брашно и айде на опшаката. И баба знай тъй!
  • А не!
    От кафе се опита да ни откажеш,
    сега и от тортите ли? Стига де...
    Абе Христо, ти що за човек си?

    Добър си и в това.

    Поздрав и усмивка.
  • Благодаря ви!!! Целувки!!!
  • Ехее.........то смях ли небеше -Стегнал съм се като ледник на полюса и сахарското слънце не може да ме разстопи.....малей...

    то страстни помисли ли нямах с тази торта Ицка..убийствен разказ бих казала !!!
    Страхотен е Ице браво на теб!!!А аз отивам да копувам торта ,че хмм
  • Като прочетох заглавието и хукнах първо в кухнята,бях забравила че трябваше торта да слагам на масата.
    Ама явно твоята е била по-сладка Ице,чужда!
    Браво Романтико и тук си перфектен!
  • 1. Не мога да карам кола.
    2. Мъжът ми не ходи командировки.
    3. Все нямам време.
    Е, кажи ми , това живот ли е?
  • Благодаря ви!!!
    Целувки за всички!!!
  • Ихааааааа...
    Абе Ице, я кажи как се заспива след този прочит, а?
    Аз обичам торти, ама... мама не дава!
    Прегръдки!
  • Леле как обичам сладко, а за торти да не говоря, но пусто сега съм на диета. Пък и с тая хрема не мога да духна и една свещичка, щото ме е страх, че пак ще настина. Аз къде ли се простудих?! Ице, цар си!!!
  • Не мога да си я извадя от главата(червената точка).
    Благодаря ти, Сияна!!!
    Целувки!!!
  • Ама как си се умазал!
    Невероятен си!
    Направо разкошен!
    Пръскаш усмивки навред!
    Ама сложи червената точка де
  • Трябва да си подслаждаме живота, иначе не е интересно.
    Благодаря ви и целувки!!!
  • отдавна не съм правила торти, но ще взема да се прежаля
  • Е,кметска му работа- ходи до КАТ - торта яде...
    Невероятна историйка си спретнал! Поздрав и от мен

  • Ще правим групово ядене на торта.
    Да му мисли, който ще е рожденник... и ще... свещичките.
  • Хахахахахаха
    Шттттт, да не ни чуят, че ще дойдат и други за...торта
  • Ама, че си...
    Идвам, чукаме яйца, бъркаме, печеме, глазура, всичко както си пише в дебелите книги.
    Като стане готова, тогава ще ти кажа какво се прави.
  • Гледай го ти него! Още не съм чукнала яйцата и той бърза да идва...за торта де
  • Благодаря ви!!!
    Люска, идвам за тортата...
    Приятна вечер и целувки на всички!!!
  • Романтико, Романтико! Где ти е романтиката? На Марс (от където съм паднал тука) на това му казваме живо е....
    Много сладко!
  • Лелеееее Ей сега ще забъркам и аз една торта.

    Поздрави, Ице!!!
  • Благодаря на всички!!!
    Радвам се, че моята история ви хареса!!!
    Спокойна нощ!!!
  • Рекламно "лице" на сладкарница "Неделя"!!!!
  • АААааааааа - Христо, ти ме разби!!! На хвърлената от мен ръкавица отговаряш достойно!!!
    Страхотен разказ се е получил, а най-хубавото е, че, казваш - има доза истина! БРАВО!!!
  • Ох, още се смеем с моята зълва, беше ми на гости
    и аз и го четох на глас!На глас се смяхме, благодарим
    ти за настроението!!!
  • Невероятно увлекателно разказваш! Не знам кое е истина от разказа ти, но поне емоцията дано си преживял!!! Поздрав!
  • Хубаво е Ице!Таланта си е талант!Спор няма!Поздрав!
  • Благодаря на всички!!!
    В тази история има известна доза истина. Но не казвам кое е. Стават, Креми, стават. Дарче, слагал съм точки, запетайки, дори накрая съм завършил с многоточие. Мая, че кой го знае, кога. Когато му се дояде торта.
    Приятна вечер и целувки!!!
  • бе тоя Дони кога пак ще ходи към КАТ, че и аз имам път натам
  • Хех*Лелииии...
    Точно като в приказките!
    Че стават ли такива неща днес?
  • Взе ми акъла ,Ице,много увлекателно разказваш, чудих се за края , но пак ме изненада.С обич.
  • Ох,Ице,каква е тая страст рано-рано...сега как да си оправям сметките?Браво,горещо разказваш!!!
  • Браво!!!!! Супер си, продължавай все така !!! Страхотно е!!!
  • Лелеееее!!!
    Много горещо!
    Разказът ти е невероятен!Невероятен!!!
  • Страстно и горещо!
    Умееш го добре, Ице...!
    Поздравления за чудесния разказ!
Предложения
: ??:??