Обиденото слънце
Беше от ония свежи майски утрини, които вдъхновяват поколения поети и писатели. Във въздуха се носеше упойващ аромат на цъфнали дървета и цветя, звучеше мелодията на пчелния оркестър, а пиленцата, току-що станали от сън, поздравяваха тоя приказен свят с чуруликащите си гласчета. Слънцето, отначало като млада навеста, която срамежливо поглежда през пердето кой минава по пътя, надникна леко от пухкавото облаче, с което се бе завило през нощта. Навярно го бяха събудили птичките, пчеличките и аромата. Пейзажът му достави изключителна наслада, защото цяла зима студената и неприветлива земя никак не обръщаше внимание на неговите нежни ласки. Това го караше да се чувства като юноша, на чиято любов отвръщат с презрение. Но дълго чаканото щастие най-накрая дойде и предизвика искрената му усмивка. Тя окъпа със златни лъчи села и градове, полета и гори, реки и езера, хора и животни, прогони кротко вечерния хлад, заменяйки го с пролетна топлина. Стана по-светло и по-приятно. Две с ...