Дик и Ник седяха пред банката облечени в черни шлифери. Ръкавиците им също бяха черни, агнешка кожа. Дик беше малко по-висок от Ник и с две години по-голям. Също така, той беше лежал два пъти в затвора, а Ник само веднъж.
- Сигурен ли си, че ще стане? – попита Ник.
- Трябва да стане, братчето ми. Писна ми от джобене и малки грабежи, искам да ударим веднъж, да се разкараме от тая дупка и да започнем някъде начисто. Може би в Африка, не знам. Ще си отворя едно малко барче в ЮАР и ще лежа на плажа.
- Ако ни хванат, няма да излезем от затвора скоро, Дик.
- И пак ще е по-добре от това да се опитвам да живея на улицата с две присъди.
Ник не отговори. Бръкна в джоба на дънките, извади пакет цигари, налапа една и подаде на Дик една. Двамата запалиха и запушиха. Всеки се опитваше да се успокои. Във вътрешните им джобове имаха по пистолет, малък калибър, само с по един пълнител. Надяваха се да не ги използват, но, нали... за всеки случай.
- Остават тридесет минути, Ник. – каза Дик. Ник не каза н ...