Последният път, когато ни поканиха роднините на моят приятел, се бях зарекла, че повече няма да ходя. Успяхме да пропуснем селския събор, и цяла седмица не спрях да се радвам. Но този рожден ден дойде и сякаш нямаше измъкване. Сложих си черния гащеризон и леко каменна маска на лицето, защото знаех, че каквито и емоции да изразявам все не е на добре с тези роднини, комуникацията винаги блъскаше на кухо. Просто нямаше никаква, ама никаква допирна точка между мен и тях. Иначе селцето е чудесно, лози и градини ти се усмихват от дворовете, на старото летище е пълно с макове и бял върти поп. И така малко преди вечерта да кацне, пристигнахме, детето облечено с най-хубавата си рокличка, раница с 3 чифта резервни дрехи, и така. Още щом спряхме колата до местното ресторантче, първо ни блъсна звуков взрив от селски песни, вътре потни хора празнуваха кръщене, а щом отворихме вратите на колата ни блъсна мощна миризма на тор, овча тор, такава от която те заболява сърцето. Как издържаше малкото дете ...