Тя беше красива, умна, забавна, изпълнена с такава доброта, че всеки можеше да я манипулира както си иска. Наивна и тъй мила - това беше тя. Естествено, всички я обичаха, или се правеха - това не е ясно. Всяко момче в малкия град я харесваше, всеки искаше да я има, да докосне тъмните ù коси, да усети нежните и ръце и да целуне сочните ù устни с розовият гланц, който тя така обичаше. Розовото ù беше любимото. Момичетата просто и завиждаха, често я одумваха и се носеха какви ли не приказки за нея. Тя беше леко мургава, с хубаво малко носле, големи сини очи, дълги мигли, сякаш се извиваха веднъж, после отново. Имаше също прекрасни ръце - бели, нежни ръце, толкова добре изваяни, сякаш някой добър скулптор ги беше сътворил. Всичко ù беше идеално на това момиче, всяка част от тялото ù. Не беше много висока, но имаше хубава стройна фигурна, прекрасни рамене, хубаво коремче, което никой не докосваше, защото имаше много гъдел.
Толкова красива, толкова идеална, но тя имаше един недостатък - беше ...