Обръщение
О, неразумний електоре,…
И ти, неразумний страдалецо,
Поради що тъй суетен си и не разумеваш разликата между гласовитий Демагогус и лукавий Сатир.
Нима, казваш ти, те не са от един и същий кладенец мътна водица, дето себе си зове бистра, сълзица…?
И поради що тъй се суетиш около нагиздения знахар, дето те с игла боде и ти обещава вечнии и безблезнений живот или поне спасение отвъд брега на Стикс… Нима не ти стигна твоят бич, дето по телесата ти пише схизми и раните ти на гнойни белези преобръща?
А ти, бедний и слабоволхй и наплашен като дръглив градски пес се оглеждаш за кресливи височайши жреци. Нищо, че те лъжат, нищо, че ти вземат последния жалък залък. Нищо че не изпълняват обещанията си да те приютят под навеса на богатите си агори. Ти за пореден път им се доверяваш и искаш от тях малко милост и парче огризка. Живота си им подаряваш и последна надежда…
Но знай, ти, електоре и ти неразумний страдалецо, че у тебе е силата да преобърнеш живота и да твориш съдбините си. Затуй не слушай Демагозите и вземи иглата, та я забий с дупесата на премъдрите знахари.
Надсмей се над твоя жалък живот, пък … да става каквото ще!
© Атеист Грешников Все права защищены