8 сент. 2009 г., 19:42
6 мин за четене
Чувстваше се странно. За миг дори помисли, че са ù притъпили чувствата. В следващия момент се сети къде е, че събраха всичко в един плик – телефона ù, бижутата, шнолата, с която беше прибрала косата си... всичко. Беше между три голи стени и една решетка с непознати хора, които изглеждаха съвършено различно от нея. Жената беше от ромското малцинство, на около 40 години, облечена сравнително добре. „Май е от джебчийките.” Катя ги виждаше редовно – и на центъра, и на гарата; навсякъде. Разпознаваше ги. Жената също я гледаше с нескрит интерес: „Как тази момиче е тука, бе? – питаше се на ум – Сигур е нещо голямо... Такива като него нищо не го правят...”
- Момиче – започна циганката – защо си тука, ма. Мноо си убаа и си българка.
Катя я изгледа с познатата доза високомерие и премести поглед към съкилийника си. Млад мъж, на не повече от 25 години, но вече с шкембе... Нещо, което момичето не разбираше: как може млади хора да се изоставят дотолкова. Продължи да го оглежда – имаше вид на дребен ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация