И двете зали бяха почти еднакво големи и пълни с хора. Луксът лъхаше отвсякъде. Осветлението напомняше на сцена от филм за времето на Кралят- Слънце. Подът беше постлан с възможно най-скъпите килими от край до край. По стените висяха картини на световно известни художници, естествено - оригинали. Но никой от присъстващите не предположи, че може подобно място да бъде оставено без охрана. Всъщност имаше, но не беше подсилена, заради събитието; само извън работно време имаше аларма и още двама охранители. Вероятно затова, когато чуха заплашителните думи за обир, жените се разпискаха, а мъжете се опитаха да запазят самообладание. Някои дори изказаха съмнение, че това е част от програмата. Но скоро разбраха, че се заблуждават и предполагаемият фарс си е истински обир. По-съобразителните се огледаха и останаха учудени, че това е само един човек, а не организирана банда, въоръжени с оръжия , за които повечето от гостите не бяха и чували. Но никой не беше сигурен, че има още обирджии, скрити н ...