Виктор се придвижи бързо до на центъра на града. Половин час след полунощ автомобилите по пътищата се броят на пръсти и без да пуска сирената, той пристигна малко след като го повикаха. Беше странно – имаше труп, хората около него се суетяха, но мисълта му беше при нея. Започваше да се плаши от всичко това - тя го беше обсебила, вършеше неща, които не е подозирал, че може. Боеше се какво още може да се случи.
Катя също обмисляше ситуацията. Всъщност няколкото ситуации – Вик, обира, убийствата... Обичаше динамиката на живота, но това беше малко в повече. „А сега и на разпит ще ме викат!” – но остана спокойна. „Все едно – продължаваше да си мисли, - не съм убила никого. Ще отида, ще ме разпитат... Да, да... знам ги какви са гадни. Ако си наумят, че аз съм виновна, ще ме пекат на бавен огън, за да изкопчат признание...” Тя вече лежеше в огромното си легло, но мозъкът ù работеше. По някое време сънят я надви. Събуди я позвъняване на мобилния. Сънена, с бучаща глава и с едно полузатворено о ...