Христо не закъсня. По някакъв начин беше намерил номера на мобилния ù телефон. Той вървеше към „тяхното” заведение, а тя вече беше там, когато ù се обади. Почти беше сигурен, че ще я види на познатото място – беше обяд; време за любимата ù салата и обедното кафе. Но все пак искаше да я чуе, за по-сигурно.
- Ало, Катя? – от вълнение дори забрави да я поздрави.
- Да, на телефона – гласът ù прозвуча без особено учудване. Тя очакваше. Е, може би не толкова скоро, но...
Докато ù обясняваше нещо, което тя дори не чуваше, Ицо се озова отново очи в очи с Катя. Седна срещу нея и не преставаше да я гледа.
- Изглеждаш добре, както винаги!
Жената продължи с обяда си и между две хапвания каза само едно сухо „Благодаря”. Погледна го, сякаш го вижда за първи път – безразлично. Поне да имаше искрица омраза или пренебрежение, но това безразличие го срази.
- Аз си мислех, че ме харесваш – смънка той. – Вече обмислях... мечтаех как двамата прекарваме дните си – заедно – тук или да заминем някъде. Да се о ...