Общ разказ – част 3
Стоеше като закован, слушаше странната звънлива тишина, възцарила се след грубия мъжки глас, затвори очи и ги стисна силно.
„Не, това не може да е истина, нещо ми става, що за глупости са това?” – така си говореше окуражително наум. Седна бавно на тревата със стиснати очи, извади от раницата си вода, пи дълго, изля остатъка върху главата си и тръсна глава. Отвори очи – всичко си беше на мястото. Добрата стара хижа на дядо му го чакаше. „Май ме е напекло слънцето, първо този объркан сън, сега това странно видение” – отдъхна облекчено Майк и влезе бързо вътре. „Какво се замотах днес, нали тръгнах за продукти, посоката ли не уцелих, пътеката ли, няколко дни разузнавах – надясно е селото, наляво гората, тръгнах сутринта по пътеката за селото да търся магазин, а излязох откъм гората, странна работа” – така си мислеше докато се миеше.
На вратата се почука. Той пристъпи колебливо и отвори. Видя жена на около 70 години, която носеше някаква кошница. Прошарена сивееща коса, тъмни очи, лице почти без бръчки, беше усмихната, но когато го съзря усмивката ѝ замръзна.
– Добър вечер, кого търсите? – попита учтиво Майк.
Жената не сваляше очи от него :
– Боже мили, Михаиле, ти как се върна при нас, какво става? – тя с уплаха закри уста.
– Кого търсите, Госпожо? Аз съм Майкъл, Михаил е дядо ми, но той вече не е сред нас.
Жената поплю в пазвата си и възкликна :
– Мишеее, ти ли си сине, също дядо ти Михаил отвори вратата, да знаеш кожата си му одрал, с тези големи очи и буйна черна коса, извити ъгълчета на устните, лека насмешлива усмивка, с тая бенка на лявата буза, дай да те прегърна, чедо, дай! – жената го прегърна и се засмя. – Изплаши ме, признавам си, я какъв красавец си станал! Аз съм баба ти Христина, съученици бяхме с дядо ти Михаил!
Влязоха и седнаха край масата.
– Майка ти ми каза да те наглеждам, обади ми се преди три дена и аз наобикалям, бях сложила храна в хладилника да имаш да хапнеш и днес си викам да дойда да те видя, а то – сякаш дядо ти Михаил, ама каква работа! – тя се смееше, а Майкъл усети лъх на домашен уют и топлина и най-после се отпусна след този странен, дълъг ден. – Я сега да ти направя аз една нашенска манджа, че като те гледам нищо не си хапвал цял ден, нали?
Майкъл кимна облекчено с глава, имаше нужда от такива грижи.
– Не знам дали знаеш, но аз бях първата любов на дядо ти Михаил, от деца сме все заедно – започна да реди Христина. – Но последната година в училище дойде нова ученичка – Минка, а дядо ти като се отнесе по нея и край, забрави за мен. Тя беше много особено момиче. Когато ми размина сърденето, дядо ти често идваше у нас и ми казваше какви странни работи говорела Минка – познала за вуйчо ти Тони, че ще е момче, за майка ти, че ще е момиче, казала му точно часовете и датите, в които ще роди и кои звезди ще ги пазят. Разчу се нейната дарба – започна да гадае бъдещето, и от болести разбираше, край тях все хора чакаха. И винаги познаваше, много я търсеха, на много хора помагаше, но винаги в края на деня Минка беше без капка силица и от това ли, не знам, рано-рано си отиде, дядо ти Михаил сам отгледа майка ти и вуйчо ти. И тук на хижата ги водеше по цяло лято. – А, хапни сега , че като те гледам май много си пригладнял – сипа му тя и не спираше да говори.
– Как е майка ти? Голяма красавица беше, и умница, ама отде се взе пустият му Колю, завъртя ѝ главата, никой не разбра как се събраха, под венчило минаха, а ти вече беше на път. Вуйчо ти Тони замина за Америка, пък дядо ти място не можеше да си намери като гледаше дъщеря си зачернена с тоя никаквец, гуляйджия и пройдоха. Но силно момиче излезе Юлето – търпя година и половина и го напусна, хората говорят, че му ударила и шамар, ама те хората какво ли не говорят – засмя се Христина.
Майкъл слушаше смутен. Значи това било съня – майка му край красивите чаени рози, тя и сега много ги обича, видението, което изплува пред очите му когато намери хижата обрасла в мъх и бръшлян, като зловещ замък, младата жена, грубият мъж : „Господи, как не се сетих, всичко ми се показа толкова ясно!” „Значи това е бил баща ми, мама го е напуснала, а ми казва, че е починал, и за баба Минка нищо не знам, всички мълчат когато питам за нея – и дядо, и мама!”
– Какво те занимавам със стари работи, кажи харесва ли ти тук, къде ходи, видя ли Белия вир, кошути и зайци срещна ли? –опитваше се да го разприказва Христина.
– Не, не съм видял нищо, признавам, днес тръгнах за селото, да си купя храна, но нещо обърках посоката, попаднах в много гъста гора и някаква стръмна пътека – уж е лято, а тя покрита с шума като в късна есен, вървях дълго време докато изляза тук, не разбрах как изобщо намерих хижата – Майкъл се усмихна.
– Бре, сине, ти си попаднал на Дяволската пътека, всичко може да се случи на това място, един мъж от село преди години се объркал и прекарал нощта там – като се върна полудя човека, деца са изчезвали в тая гора, казват, че там времето е спряло! Зловещо място е, има вълци, змии, да се чуди човек, как си оцелял, Минка те е пазила, няма какво друго да е! Хайде сега, дай да ти сипя още един път и полегни да се наспиш, утре ще ти покажа всичко къде е.
Христина сипа на Майкъл, прибра, изми и подреди, и тръгна забързана в леката прозирна нощ.
– Чакайте да Ви изпратя? – извика Майкъл, но тя му помаха с ръка и затича надолу към селото.
Той стана, изми се, легна и заспа веднага.
Събуди се сутринта от славея – сякаш беше оживял от оня объркан сън, който му се яви там, на Дяволската пътека. Сложи си кафе – трябваше да се разсъни, сега по бостънско време си беше нощ и той още се давеше в часовата разлика. Тогава чу странен шум –идваше откъм вратата, отвори я и ахна.
© Нина Стоянова Все права защищены
Свързани произведения
Беше обезсърчен, но въпреки това записа старателно файла на разказа, по който работеше не без мъка през последните часове, и едва след това изключи компютъра си. Погледна часовника си, време беше ...
Комментарии
-
Благодаря, Силвия!
-
Следя Ви с голям интерес. В началото Борислав, остави свободата на разказа да тръгне в своя посока, поставяйки няколко знака, Марияна я окопити и насочи напред.
Нина, в тази част се усеща динамика и развитие и чрез новата героиня, персонажа Майкъл освен, че изплува от мъглата, получава приземяване, чрез диалога му с Минка. Хареса ми и според мен, отражението на съня и взаимната връзка в историята, която разказва тя е постигната. Но да видим кой чука на вратата... -
Хари, знаеш ли колко много ценни неща може да завещае дядото на внука си?
Аз за себе си знам, но сега е важно какво ще ни покажат Пер и Довереница -
"Дядо му се беше разпоредил, че единственият му внук – Майкъл – ще получи своя дял от имуществото, само ако поживее шейсет дни на това забравено от Бога място".-brinne.- част 2.
"Но какво толкова интересно може да завещае обикновен българин на внука си от Америка, че той да трябва да търпи лишенията в хижата за цял месец?"- Севделин Порчев.
Четейки внимателно се изненадах от тези редове.
Трябва да живее 60 дни = 2 месеца.
Какво може да завещае дядо Михаил на внука Майкъл? Примерно:
Меден казан пълен с турски куруши. Неиздаден роман на дядото, който разказва истини засягащи преуспяеащи личности от съвремието.
Карта на родословното дърво, която води до чичо - търговец на диаманти в Ботсвана...
Очаквам с интерес следващата част.
Успех творци. -
Харесах, Нина Чакам продължението
-
Хареса ми тази, вече малко по-динамична част от разказа!
Следя експеримента с голям интерес. -
И аз чакам развитието на разказа
-
И аз се прехласнах! Показваш завидни умения на разказвач! Умело въвеждаш нови герои и развоя на действието става супер интересен! От мен имаш голямо браво! ❤️
-
Благодаря на всички написали ми своята подкрепа и добри думи!
-
Нина, мнението ми не е на модоретор, а на обикновен читател, който се опитва да вникне в сюжета. В първата част нямаше никаква хижа.
-
Съжалявам, Севдалин, че съм те разочаровала, но аз така виждах историята от първата ѝ част! Защо трябва да прекара Майкъл в тази хижа - за да се разкрият многото семейни тайни - това е според мен, а ще видим според Пер и Довереница какво ще е - това е интересното в общият разказ и да си даваме оценки е тъпо още повече, че начинанието едва прохожда! Ако този общ разказ излезе добър, моята част просто ще я прескачаш когато четеш - а защо не и да я изтриеш - ти си модератор, все пак
-
Мисля че въвеждането на нови участници в тази част е по-подробно, но това е защото в предните части бе сравнително или изцяло пренебрегнато. Интересно продължение, но май тепърва ще става все по-трудно.
-
Честно казано, съм разочарован от тази част. Съвсем се отдалечи от първоначалната. Предложих името Майкъл, за да се избегне проблема със завещанието, тъй като по българскато право не съществува завещание под условие. А действието пак се върна на родна почва. Това, добре, авторово решение. Но какво толкова интересно може да завещае обикновен българин на внука си от Америка, че той да трябва да търпи лишенията в хижата за цял месец? Въвеждането на някаква селска клюкарка ми се струва съвсем неуместно. Преди три дни говорила с майката на героя, но го пита как е тя. Малко нелогично. А от първоначалната идея за две еднакви къщи, свързани с полуразрушен коридор, сякаш нищо не остана. Минаха две трети от разказа, а още не е почнал. Не завиждам на последните двама участници
-
Хареса ми.
-
Поздравления! Много интересно...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
