В ранния следобед след края на обедната почивка старата общинарка, леля Цеца допиваше кафето си и въздишаше по главния герой на сапунения сериал, чийто пореден епизод вървеше по телевизора. Споменатият апарат, кой знае как, се бе озовал в кабинета, където всъщност - не би трябвало да го има.
Пред леля Цеца стоеше и пуснат компютър, но прашните му монитор и клавиатура показаха, че почти не се ползва. Общинарката изпитваше дълбока ненавист към новите технологии и отказваше да работи с тях, освен в много крайни случаи и тогава обикновено, търсеше чужда помощ. "Леле-мале, какво ми дойде до главата на стари години! - вайкаше се леля Цеца- За какво ми е тази машина, та аз цял живот съм обслужвала три квартала без нея! Не искам да се занимавам с безумията на младите! Те все са нетърпеливи, все бързат, но аз знам - важен е опитът, важна е традицията! В тази община баба ми е водила картотеката, после я пое майка ми, а сега я водя аз, и то - винаги и само на хартия! Традиция е това, традиция! До ...