Объркваш ме... не, не, побъркваш ме... Сякаш току-що съм взела най-силното хапче
и то така е замаяло главата ми, че не мога да позная дори самата себе си!!!
Сякаш... сякаш, когато те гледам и виждам нещо съвършено!!! А ти не си съвършен!
Напротив!!! Ти си ужасен, най-ужасния!!! А аз затова те обичам... Защото си
нагъл и вулгарен, защото си самоуверен и надут... защото си егоцентрик!!!
Защото... всеки път, когато ме погледнеш със сините си нагли очи... виждам, че
там, в сърцето ти, се крие нещо... виждам в душата ти, виждам, че ти не си
просто тази обвивка, виждам, че колкото и да си силен, имаш нужда да си обичан.
Виждам... толкова много виждам!!! И те обичам... обичам те, защото, както никoй
друг, с една дума успяваш да ме накараш да правя каквото искаш ти! Обичам те,
защото вярваш толкова силно в себе си, колкото аз не вярвам в никого! Обичам те,
защото, дори когато се осмелиш да ме обидиш, осъзнаваш колко много и ти ме
обичаш! Обичам те, защото си ексцентричен и различен! Обичам те, защото се появи
така неочаквано в живота ми, че промени всичко! Обичам те... Ти... нямаше право
да се появяваш така. А днес... когато те гледах на сцената, когато виждах как
влагаш цялата си душа за това, което правиш... как отдаваш тялото и сърцето си
на сцената, когато виждах колко много обичаш да си някой, който не си... се
побърквах!!! Караш ме да полудявам, а това ми харесва. Защото... ти четеш...
четеш в сърцето ми, четеш през очите ми всичко, което никoй не е могъл до
сега!!! Да, влюбвала съм се, да - много пъти!!! Но никога така. Никoй никога не
ме е познавал така!!! Че кои са те да ме пожънват?! И откъде накъде?! Та аз не
им позволявах да ме опознаят... А ти, без да искаш позволението ми, го
направи... Така нагло, както само ти можеш!!! Това ме вбесява... и ме обърква, и
те мразя, и те обичам... и мисля, че вече не мога да живея без теб! Искам да
съм твоя... искам да съм смела, искам да те обичам на свобода, искам да не
мисля... искам да живея... с ТЕБ!!! Престани!!! Не се ли дразниш като си толкова
дълго в мислите ми?! Какво си мислиш? Че нещата са така прости?! Всъщност...
да, и аз на моменти се питам не са ли?! Но не, не са... И не биха могли да
бъдат. Ако бяха, нямаше да е толкова сладко, нямаше да е толкова интересно!
Обичам те... влюбена съм в теб!!! Ти си съдба, нали?!!! Нали като ми казваш, че
няма да ме оставиш, си искрен?! Нали като обещаваш да ме обичаш, ще го правиш?!
Нали като ме гледаш в очите и ми казваш, че ме искаш, не лъжеш?! Нали?! Ще ме
обичаш, докато и аз те обичам, нали?! Ще ме обичаш ли?! Обичаш ли ме сега или
всичко е просто красиви думи?! Обичаш ли ме или аз съм просто една лъжа?! Обичаш
ме... не може да ме лъжеш... Толкова много... и толкова силни чувства бушуват в
мен, че направо ме побъркват... Виждаш ли колко съм объркана?! Да не би
наистина да съм взела хапче?! Някои от онези гадни болкуци, които замъгляват
главата ти? Някои от онези боклуци, които за няколко часа правят света шарен и
красив?! Кажи? Ти ли ми го даде?! Ти ли?! Не... не може да съм взела нещо!!!
Не... не може! И кога, по дяволите, се влюбих в теб?! Кой си ти, че ще се
влюбвам в теб?! Мразя те... обичам те!!! Ще се предам!!! Пък те... онези...
хората!!! Те нека си говорят каквото си искат! Не ми пука, няма да ми пука... Аз
ще те обичам! Аз ще ти се отдам, пък да става каквото ще!!!