Виждали ли сте розови очи? Пепелнорозови, светли, много светли. Не, не беше отражение от дрехите. И трите пъти, когато видях жената, тя беше облечена в бяло. Очите бяха топли, но за мен бяха необичайни и това ме смущаваше.
Не съм очен лекар, не съм и художник, но човешките очи винаги са ме привличали, защото те могат да кажат много за човека, който ги притежава.
Очите на НАДЯ - големи, светли, лъчисти, искрящи, бляскави. Гледат те прямо, открито - вярваш им. Когато се смее, те грейват, когато се натъжи - леко притъмняват, но независимо от всички проблеми, през които преминава тя, очите й бързо възвръщат блясъка си. Само да се засмее. Широка и щедра душа притежава. Отговорна. Директна. Може да се разчита на нея.
Очите на РОСИ са други - винаги тъжни, дори когато се смее. А и смехът й е някак изкуствен, като че ли пресилен. Понякога се опитва да се предстваи в приповдигнато настроение, но усещаш, че липсва искреност, липсва естественото отражение на вътрешен комфорт. Все нещо не й достиг ...