Бяхме стигнали до входната врата на блока. Не исках са го пусна да си иде... не го бях виждала цяла седмица и исках да прекарам още няколко мига с него, двамата сами, около нас само тишината на вечерта.
   Целунах го, пожелах му лека нощ и както винаги му заръчах като се прибере да ми звънне,за да съм спокойна, че се е прибрал.
   Той прекрачи металната врата... обърна се и каза, гледайки ме в очите: "Обичам те" - обърна се и продължи към колата. Аз останах безмълвна... не исках да разваля момента. Исках да го запечатам така, до болка искрен. От много време насам говореше със сърцето си...
   Очите му издаваха колко много ме обича. Тези очи, в който потъвам всеки път като се видим. Тези очи, който ме карат да се чувствам слаба, зависима...
   Той не знаеше, че аз виждам всичко в тези две дълбини, неговите очи... колко неща съм разбирала от тях, без да го питам, без той да говори...
   Бях толкова щастлива, когато заспивах, защото знаех, че човека, за който си давам живота ме обича....

19.03.2007