Усмихваш се. Защо? Недей! Не искам да те виждам толкова усмихната. Усмихнатите хора са толкова тъжни! И ме боли да се усмихваш. Знам, че си тъжна. Не се преструвай на щастлива...
Тъпото е, че не се преструваш. То си е вид защитен механизъм. Като ти е гадно си показваш ослепително белите зъби и... всичко е наред. Ама си прозрачна. Виждам през тебе всичката болка.
Готино е да чета за напушени хора, които говорят за болката си. Защото знам, че има и други... Тъпо е. Много е тъпо да се радвам, че някой го боли... Садист съм. Ама е някак... по-уютно. Обнадеждаващо. Да знам, че има други като мене...
СТИГА ВЕЧЕ! Защо се усмихваш? Наговорих ти всичко това, за да спреш! Да ме оставиш на мира! Защо си толкова жертвоготовна и добра? Защо си толкова оптимистична и изпълнена с любов? Защо ме караш да се чувствам непълноценна до тебе? Още по-глупава, негодна за нищо и апатична?
- Имаш ли нужда от нещо?
Имам нужда от изчезването ти. Изчезването ти от skype, от главата ми (сърцето е просто мускул), о ...