Одобрително ръкопляскане
Психологът Петър Даков хвърли последен поглед към лика си в огледалото и остана кажи-речи доволен. Сресан на прав път, бяла риза на червени точки и жълта папийонка, карирано сако с декоративни кръпки на лактите и сини джинси. А под мишница, папката с първата му лекция, която трябваше да избави бъдещите му слушатели от вътрешните притеснения които стъжняваха живота им. Лекцията носеше заглавието „Как да загърбим страховете си и да ги пратим на майната им”. Първоначално това „на майната им” го смущаваше, но така беше по-близо до онези, които са се свили в черупките си, притискани от вътрешните терзания. Тази лекция направо щеше да им разкаже играта, да ги извади на бял свят и те да продължат напред по светлия житейски друм.
Петър, или както по съвет на баща си се наричаше Пиер Дако, метна още един поглед към огледалото и отпраши към читалищния салон, където се бяха събрали всички ония утрепляци, смазвани от някакви си знайни и незнайни терзания. „Само да не забра ...