В ония мътни години на деветдесетте, в зората на зараждащата се демокрация, почина бабата - майката на жена ми. Хората тогава все оше внимателно се оглеждаха на ляво и на дясно какви очи ги следят и какви приказки ще чуят за техните постъпки, пък било то и на погребение. Ние, останалите роднини, по нищо не се различавахме от всички останали. Оглеждахме се и се ослушвахме като гърмяни зайци. За част, от тия дето се оглеждахме, беше още трудно да нарушат и табуто - влизане в черква, но нямаше как. Тя, завалийката, беше набожна и преди смъртта си беше заръчала на свойте дъщери, като напусне белия свят, да бъде опята в черква. Последното желание трябваше да бъде изпълнено. Да, но в селото на седмицата един път идваше поп и точно когато се наложи се установи, че попът е зает в друго село. Ами сега? Дойде един чичо на жена ми, вещ в тия работи и ни посъветва да отидем в съседното село, което беше към друга енория. Разговарял той там с негов доверен човек по телефона и разбрал, че попът им ня ...