Той вече знаеше какво трябва да направи. С уверени стъпки тръгна към дъното на залата, където се намираше остъклена кабинка, а в нея се виждаше фигура. Нейтън почука на стъклото и с жест помоли човекът отсреща да излезе. Появи се възрастен мъж с дълга кожена престилка, черни ръкавели и каскет. С интерес изгледа Нейтън от глава до пети и любезно попита.
- С какво мога да Ви бъда полезен?
Без заобикалки Нейтън отговори директно на въпроса с въпрос.
- Имате ли свободни работни места?
Човекът вече го гледаше с неприкрито любопитство, а лицето му изразяваше странна смесица между тъга, отчаяние и лека насмешка. Той описа с ръка сградата.
- Огледай се, момче. Тази старица е на края на силите си. Само аз останах да ú правя компания в последните дни. Вчера освободих последния си помощник, онази машина днес работú за последен път, довечера ще заключа вратата отвън и няма да се върна утре. Не ми останаха сили. Целият си живот посветих на тази професия, но вече не мога да се съревновавам с новите, ...