Нейтън агонизираше в полусъзнание, когато някъде от далеч до него достигна звукът на сирена, после два чифта ръце го вдигнаха и го понесоха на някъде.
Мъртъв ли беше?
Не, не може да е мъртъв! Трябваше да стигне до издателството, трябваше да разбере какво се случва...
Мислите му отново потънаха в безвремие.
Три дни след побоя Нейтън се събуди в нещо като болнична стая. Огледа се и опита да стане, но болката така го блъсна, че отново безпомощно се отпусна на леглото. Беше сам в помещението, а трябваше да разбере къде се намира. На шкафчето до него бяха подпрени чифт патерици. Той взе едната и доколкото му позволиха силите започна да тропа по металната рамка на леглото. Спря, ослуша се и тъй като никой не се отзова заблъска по-настойчиво. Отново нищо. На третия път вратата се отвори и в стаята се появи монахиня. Нейтън зяпна от учудване. Жената се приближи, докосна челото, после китката му и се усмихна.
- Здравейте. Радвам се, че вече сте в съзнание. Травмите Ви са доста сериозни и се при ...