Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - 17-та част
Облещих се насреща му.
- Дебелия??? – почти извиках – Как той бе? Нали е в пандиза?
- В пандиза ама… на! Ходи си на бар човекът – каза Вичонти.
- Е ся си еба майката – бях силно притеснен – Тоя ако ни набара ще ни дере живи!
- Ще дере той…Кура ми ще дере – Светльо беше ядосан – Нали видя колко пари струва в Хасково.
Върнах спомените си назад и се замислих. Вярно казваше Вичонти. Още в заведението на центъра, когато стана оная патаклама и ни арестуваха, си спомних как детектива само с един удар го свали на колене и го накара да плюе кръв. После, когато тримата с Шопа го отвлякохме…И тогава не беше трудно. Само с два удара Шопчето го приспа за дълго. Ами когато го разпитваше в онова мазе?…Някак много бързо се нави да накисне Боро. Тогава го отдадох на хитростта му, но сега си мисля, че беше най-вече от страх. Май си беше страхливец Дебеланкото.
Въпреки това обаче си беше опасен, и в компания с други бандити щеше да ни разгони фами ...