,,Ограбен живот,, - вулгарен роман - трета част

След една приятно изкарана вечер на кръчма, същата тази, в която Нора ме заведе на първата ни среща. След дългата целувка пред таксито, което трябваше да я откара до тях, след като се разбрахме, че на следващата вечер ще се видим в барчето, аз се прибрах в хотела и заспах щастлив. През последните седмици ми беше станало навик да заспивам така. Кой да знае, че съдбата ми е приготвила такава неприятна, ужасна изненада. През деня работата изобщо не спореше. Не можех да се съсредоточа в нищо, което правя. Постоянно си мислех как да започна разговора с Нора довечера. Бях решил да си излея душата пред нея, смятах, че вече е дошло времето да ù кажа, че я обичам. Много ми беше напрегнато. Като че ли самият ден се опитваше да ми подскаже за предстоящите събития. Бях започнал да режа нещо с резеца, когато в разсеяността си извиках на умряло:

-А-а-а-а, майка му да еба и ножа загубен - беше минал през пръста ми. А да се порежеш с такъв нож много боли.

- Какво стана, бе? - Младен ме гледаше от стълбата - Поряза ли се?

- Да бе. Ей, ама как боли. Не е истина - доста кръв взе да тече и аз започнах да я смуча като вампир.

-  Иди го напикай и ще ти спре, ама много щипе.

-  Ами като не ми се пикай, какво да правя?

-  Ами насери го тогава – колкото и да ме болеше, започнах да се смея с глас. Младен, просто понякога ръсеше такива бисери, че просто не знам. Посмяхме се малко, развеселих се, превързах си пръста с хартиено тиксо и продължихме работа. Следобедът мина по-добре и леко. Младен ми разказваше за жена си, дъщеря си и разните му там семейни истории - как са се запознали, как я е нае* за сефте и т.н., аз се правих че го слушам и клатих глава като кон.   Вече наближаваше 18.00 часа и ние се приготвихме за тръгване.

- Какво ще правиш сега? - попита ме Младен.

- Ами, еба ли му мамата. Ще се изкъпя ще полегна малко и после ще…

- Ходиш при Нора - допълни ме той още преди да съм се изказал.

- Да, така мисля да направя, защо? Нещо предвид ли имаш?

- А, не просто питам. Ама здраво си хлътнал май, а?

- Здраво не, ами здраво. До ушите съм потънал братле, какво ще  става, само един Господ знае. Мисля да и кажа тази вечер точно това. Ти какво ще кажеш? -  знаех, че ще ми каже какво мисли съвсем честно.

- Емо, като те гледам отстрани и те съжалявам, човек. Наистина е много красива, но си е чисто курве, брато, и ще плачеш после. Не се унижавай, п*и бол, ама свестните се броят на пръсти, така че внимавай. Ако е за едното е* - супер, разбирам те, но не влагай чувства, ако питаш мен.

- Как да не влагам, бе човек? Аз ти казвам че сам луднал по нея, а ти… А и не мисля че е курве, така че повече не говори така за човек, който не познаваш. Все пак не излизам с нея от вчера, а и ако беше курва, досега да съм с опънал.

- Абе ти си знаеш ама…

- Ама не ама, това е! ‘Айде стига за нея, че ме дразниш вече… курва била!

- Аз само казвам какво мисля, ти ме попита. А може и да греша, нали така? – тактично подходи Младен.

Въпреки че ми стана неприятно от това, което каза колегата ми, вътрешно знаех, че може да е прав. Виждах как я заглеждат мъжете и как някой от тях се държаха по-свойски с нея от допустимото, като долавях в очите им лека подигравка към мен. С тези мрачни мисли се прибрах в хотела, дори бях забравил да погледна към барчето, а това ми беше станало навик през тези почти два месеца, откакто я видях за първи път. Не знаех какво да правя. Даже не знаех дали изобщо да ходя при нея. Влязох в банята и пуснах душа, водата потече по голото ми тяло и аз се почувствах някак си сам… много сам… и в този момент заплаках. Плаках много, само със сълзи. Вместо глас, от гърлото ми излизаше стенание. Бях гол, разплакан и засрамен… от себе си, без да знам защо, просто така го усещах. И това ако не беше някаква шега свише, еба ли му майката какво беше.

Изглеждаше както винаги супер секси. Влязох в заведението точно когато се беше обърнала с гръб към вратата и се беше протегнала да вземе нещо от горния рафт. Блузката ù се беше повдигнала, а отдолу се показваше прекрасната ù гола талия. Отново започнах да мечтая. След като бях излезнал от банята наплакан за години напред и чист като бебешка душа се почувствах  по - добре и реших да сляза в бара при моята красива барманка.

- Как си, Норе? – попитах след като се обърна към мен.

- Добре – дори и не се усмихна както го правеше преди – ще искаш ли нещо? - явно нещо беше станало, усещах студенина. Огледах се – в бара имаше хора не повече от обикновено.

- Какво става, слънце? Да не ти се е случило нещо?

- Няма значение - в погледа ù се четеше досада -  Казвай какво искаш?

- Исках да те видя, както се бяхме разбрали, но май ми се отщя нещо. Ако аз сам те засегнал можеш да ми кажеш, а не да се държиш по този начин.

Точно се канех да ставам, когато на бара застана един мъж. Доста симпатичен доколкото можех да преценя:

- Норче, за после нали не си забравила? Ще те взема в 22.00 часа.

- Ок, ще съм готова. – каза и му се усмихна.

- ‘Айде, до след малко тогава – отвърна на усмивката и излезе от заведението.

Не знаех къде се намирам. Имах чувството, че ще ми прилошее. Та нали снощи се разделихме с целувка и си обещахме, че ще се видим днес. В този момент си спомних думите на Младен ,,…чисто курве, брато… ще плачеш после… не влагай чувства...,, а бяха казани само преди часове. Тръгнах бавно към вратата, бях като пребито куче. Точно преди да излезна от заведението, се обърнах за да я видя. Говореше с колежката си, беше толкова красива. Сигурно обясняваше къде ще я водят по-късно.

Господи, все едно бях невидим за нея. А аз мислех да и се обяснявам в любов тази вечер. Колко бях наивен да си помисля, че мога да бъда с нея, колко голям глупак бях.

Тръгнах безцелно из града. Нищо не ми се пиеше, не ми се ядеше. Минах покрай едно заведение, от което се чуваше смях. Толкова много им завиждах в този момент, толкова много исках да съм на тяхно място. Исках приятелите ми да са около мен. Да си седя на ,,Бумеранга” (ресторанта, в който се събирахме в Пловдив) с тях и да обсъждаме разните му там теми. За жалост обаче бях в Харманли сам, изоставен, необичан.

Не помня колко време обикалях по улиците, но малко преди да се прибера в хотела, от изток започнаха да пробиват първите слънчеви лъчи. Градът се съживяваше пред очите ми, а в мене болеше, много болеше. Тогава разбрах, че душата наистина боли. Една ранна кола профуча на сантиметри от мен, бясно надула клаксона. Чак тогава забелязах, че вървя по шосето, а не по тротоара. Мислите се блъскаха хаотично в съзнанието ми, а зададените въпроси не получаваха желания отговор. След малко пред мен се показа хотелът. Стъклата му бяха окъпани от лъчите на изгрева. По навик погледнах към барчето, но естествено, че беше затворено. Затворените му врати оприличих като затвореното за мен сърце на Нора. Нямах часовник, но беше ясно, че след малко ще трябва да се подготвям за работа, а нямах сили. Нямах сили да говоря, а камо ли да работя. Изкачих се по стълбите и отворих тихо вратата на стаята, не исках да събудя момчетата, но с учудване видях, че всички бяха будни.

         - ‘Айде бе пич, къде ходиш бе? Мислех да тръгвам да те търся по едно време ама си викам - сигурно е с Нора и ебе. Казвай де, какво стана?

- Е, ти пък, чак да ме търсиш – опитах се да се усмихна на Младен – нали знаеш, че черен гологан не се губи? Трябваше ми малко време да съм сам. А с Нора приключих. Нямаш си на представа колко прав беше вчера, братле, като ми каза да не се занимавам с нея - огледах се и не забелязах Колето.

- Къде е Кольо, бе? Да не ме търси и той някаде.

- А търси те той – протегна се Владо от леглото – Кольо си е при Таня, човекът. Сигурно пак е ебал цяла вечер. А при теб какво стана бе, нали снощи щяхте да излизате? Тук всички стискаме палци, радваме се, че ще топнеш смочето, а ти… приключил си бил! Какво стана?

Разказах им на две на три снощните събития. Всички започнаха да я псуват, каква курва била, колко к* била строшила, как, ако са на мое място, ще ù се изхрачат в лицето и най–различни от сорта. Стана ми някак си добре, дори се усмихнах без да се насилвам, разбрах, че съм сред хора, които поне са на моя страна и им е кофти за мен. Получавах някакво съчувствие, а в този момент ми беше много  много нужно.

По време на работа се опитваха да ме развеселят. Младенчо с неговите мохабети така се вживя в роля, че се учудихме защо този човек работи тук, мамка му, а не е станал актьор? Вече към обед настроението ми се беше възвърнало, но знаех, че ще е за кратко… само докато пак я видя. Беше ме обсебила. Мислите ми, съня ми, деня ми – всичко. Опитах се да се съсредоточа в работата си, но не ми се получаваше много. Колегите, разбира се, го забелязаха това, но съвсем тактично не казваха нищо и се правеха на разсеяни.

- Как е ебача, бееееее? – Кольо току що беше влезнал в обекта – Де е, да му стисна ръката? - беше  ухилен като маруля. Младен започна да маха с ръце и да намига. Заприлича ми на мимовете по улиците на Рим, които се опитваха да привличат публиката към себе си.

- Какво си се размахал, бе Младенски, да не те ужили някоя пчела по топките? – след което се обърна към мен – Само не ми казвай, че не си чукал, курчо.

- Ами не съм, а май няма и да ми се случи.

- ‘Що така, да не ù дойде и на нея червеното?

- И на нея ли? ‘Що на Таня да не ù дойде?

- К’во дойде бе брат, то направо преля. Все едно се е спукала стената на язовир Доспат. Както е казал един шоп ,,Те такова животно като жената нема, цела седмица у месеца да кръви, а она още мръда,,!

Голям смях падна, смях със сълзи. Като казват, че смехът лекува – вярно е, да му еба майката, почувствах се като новороден.

-   Ти да не чакаше да ù свърши, че идваш по обед на работа – обади се Владо с по-сериозен тон. Спогледахме се. Освен, че беше колега, Владо беше и нещо като бригадир.

-   Е, стига, бе батка, какво толкова – каза Колето, почесвайки се по главата – 'ся ще наваксам.

-   К’во ще наваксаш бе, ще наваксаш! Еби му мамата! На единия скъпата го зарязала, не спал, не ял, не ебал, седи като истукан и се върти като п* около стълбата, все едно е х*! На другия  жена му пуснала кръв и той не ебал. Аз  курва ли да стана и да ви пусна, че да работите! До довечера искам тоя таван да е готов, не ме интересува до колко часа ще бачкате. Като дойде Петър в  петък  ще мрънкате за пари, нали?

Много се беше подпалил и с право, ако трябва да сам честен. Младенчо си погледна часовника и започна да слиза от стълбата, подсвирквайки си с уста спокоен, че този път не са навикали него. Това беше знак, че е време за ядене.

- Ти къде тръгна, бе? – Младен погледна към Владо леко объркан.

- Миии да ядем, бе Владо.

- К’во си свършил днеска, че ще ядеш бе? Я бегом на стълбата и натискай работата, че да не те натисна аз.

- Е то ся к’во стана? Тези хубавци се осраха, а аз ще им бърша лайната. Еби му майката неразумна.

И за да не ви отегчавам, ще кажа само, че след  пет минути всичко се нареди. На Владо му мина,  Младен се нахрани като попско чедо на задушница, а таванът си остана недовършен. Като се прибирахме към хотела си казах,че няма да поглеждам натам. И разбира се, както се сещате най-вероятно, погледнах. Очаквах да я видя отпред на масата за персонала, но вместо нея там седеше Валя - нейната колежка. Помаха ми с ръка за здрасти, аз ù отвърнах и влезнах във входа на хотела.

-   Абе, Валето на теб ли махна или на мен? – попита ме Младен.

-   Ами откъде да знам, може и на теб да е махнала.

-   Ей, ама много я харесвам Емка. Дали да не се пробвам, а?

-   Нали си обичаш жената бе, какво ще се пробваш?

-  Само за едното чукане, бе човек, много е секси. Дали да отида после да пия една бира, а? Ти ще дойдеш ли с мен? - погледнах го така, че все едно е получил пристъп на лудост.

- Ти ненормален ли си? Аз там повече няма да стъпя! Ако искаш някъде другаде да отидем, съм о’кей.

- Ъ, другаде, аз искам заради Валето, бе. Ама нали ти я познаваш, може да свържеш нещо.

- Младене, чуй ме внимателно.  А з     т а м     н я м а   д а    в л е з н а!  Ясно ли ти е?

- О’кей де, хубаво. Ще отида сам.

Влязохме в стаята и започнахме познатата процедура. Бръснене, къпане, чекия под душа (не задължително в този ред) и изпружване на леглото за кратък отдих, докато ни се припие бира. Докато си изчаквахме реда за баня, говорихме за работа, кой какво трябва да направи утре и разни такива хави. След час Младенчо вече се беше прегладил като лизнат от стадо крави. Парфюмът му постепенно започна да ни дразни очите. Толкова много се беше олял, че чак мухите взеха да измират. На излизане от стаята си подаде гелосаната глава от вратата и намигайки ми ме попита:

- Да предам ли позрави на Норето? – след което я затръшна и побягна по       стълбите. Аз се изстрелях от леглото, но докато изляза, той беше вече долу.

- Предай поздрави на женка ти, духач смотан! – викнах след него аз. Не бях ядосан разбира се, знаех, че нямаше за цел да ме засегне и не му се сърдих.

След дълъг душ (понеже бях последен) легнах на леглото отново и като се поотпуснах, разбрах колко съм изтощен. Дадох си сметка, че не съм спал повече от трийсет часа, сънят ме налегна моментално, но не хубав, здравословен сън, а изпълнен с кошмари. Постоянно ми се присънваше Нора, но този път човекът до нея беше Младен. Сочиха ме с пръст и ми се смееха, после се целуваха, докато накрая не се наебаха пред мен, интересното беше, че не бяха голи. Исках да убия Младен с една бутилка от бира, но тя ми се топеше в ръцете като масло, не можех да го нараня, а много исках, той ме удари с един стол във формата на чук и паднах. Чувах само как някой ме бута и ми вика: ,,Емо, Емо бе, ставай бе, дърво!,, Започнах да губя съня си, а бутането и гласът, който ме викаше, ставаха все по-ясни, докато не отворих очи и не видях ,,предателя,, Младен  да ме бута по рамото.

- Какво има бе, не виждаш ли, че спя? – погледнах към прозореца и видях, че е тъмно – Колко е часът, какво е станало?

- Ставай, ставай, че много има за разказване – хилише се срещу мен като зелка.

Подпрях се с лакти на леглото и още много сънен го погледнах изпод вежди:

- Младене, ако ме събуждаш само за да ми кажеш, че си цункал Валето по бузката, ще ти вкарам един прав, разбра…

- Абе не за Валето бе, става дума за Нора – прекъсна ме той – Направо няма да повярваш – само като чух името ù и се освестих. Какво пък за нея сега?

- Ако ще ми разказваш с кой си я видял, не ми се слуша, нали ти казах, че приключих там!

- Не, бе човек, слушай. Нали отидох долу при Валето?

- Е?

- Ами, е?! Седнах на бара и си поръчах бира. Тъкмо се чудех как да я заговоря и тя ме заговори. И знаеш ли какво ме попита?

- Не Младене, не знам. Да виждаш кълбо за предсказания или бобени зърна около мен?

- Попита ме къде си и дали няма да слезеш долу? Като ù казах, че няма, тя ме попита, защо? Казах ù, че си изморен и искаш да си почиваш. Тогава ме попита дали е само това или има нещо общо и с Нора?

- И ти какъв бисер изръси?

- Нищо не сам изръсил, казах ù всичко както си е. И тогава тя започна да ми разказва за миналата вечер.

- Чакай, чакай малко, дай да излезем на терасата, че ще събудим народа.

Станах от леглото, сложих си едни къси панталони и тениска и излезнахме на терасата. Младен беше превъзбуден, но дали от Валето или от това, което щеше да ми каже, предстоеше да разбера. Запалих цигара и му дадох знак, че го слушам.

- Валя ми разказа - започна той – че мъжът, който се е появил вечерта е бил много голяма тръпка на Нора. Бил от Хасково и се запознали с нея преди около шест-седем месеца в някакъв бар, изкарали много бурна, но кратка връзка. Тя била луда по него, но проблемът бил, че той е семеен, въпреки всичко, тя не искала да го губи и се разбрали да поддържат  само неангажираща връзка. Да, ама не - не се получавало, тя до такава степен била влюбена в него, че започнала да го ревнува от собствената му жена. Представяш ли си?

- Не – излъгах аз – Продължавай.

- След един скандал Нора му заявила, че повече не иска да е с него и да не я търси. Той ù звънял - тя не му отговаряла. Идвал до тук да я търси, а тя се криела, но продължавала да има чувства към него. Валя ми каза, че постоянно ù говорила за това, че не знае какво да прави, дали да се пусне по течението или пък не. Била много объркана докато…- тук Младен направи пауза.

-  Докато какво, бе ? Казвай.

- Докато не срещнала теб – потупа ме по рамото с поглед на човек, който ми казва, че съм спечелил шестица от тотото.

- И аз как да го разбирам това? Все едно ми казваш, че след като сме се запознали и е видяла какъв калмук съм, е решила да се върне при човека,  който е зарязала? Не виждам нищо радостно в това, освен щастливо лудия ти поглед в момента.

- Не е така.

-   А как ?

-  След като те е срещнала и опознала поне малко, казала на Валя, че най-после е намерила човек, с който иска да бъде и който най-вероятно ще я накара да не мисли за оня шматарок.

- Май не и се е получило, доколкото ми е известно – казах с ирония аз - След като на едната вечер ме целува и казва, че няма търпение да се видим отново, а на другата само дето не ме уби с поглед… ти как го виждаш това? Не е ли откачена работа?

-  Абе така е, женски му работи, но слушай нататък.

- Слушам – нервно дръпнах от цигарата - поне да знам какво е станало.

- Вечерта след като сте се разделили с целувка, както казваш, и тя си е тръгнала към тях, изобщо не е очаквала, че като се прибере, ще намери тоя левак пред вратата ù. Не се били чували от доста време и тя смятала, че всичко е приключило. В началото отказала на предложението му за едно късно кафе, но след дълги уверения от негова страна, че само иска да си поговорят, тя се съгласила. Тя му обяснила, че се среща с друг човек и не иска да е с него, но предвид чувствата, които все още имала, а и неговото обещание, че е готов да напусне жена си и да заживее с нея, наклонили везните в негова полза. Разбрали се да се видят на другия ден и да си изяснят отношенията от тук на сетне.

- Да, ясно ми е вече. Другото го знам. Отидох да ù кажа колко много сам влюбен в нея и че… и че я…

- Обичаш, нали? – допълни ме Младен.

- Примерно, а тя ме накара да се почувствам като най-големия идиот на света. Така че, май разказът ти приключи, братле. А и на мен ми се изясни поне защо така стана. Успокояващото е, че не съм се издънил аз.

Тръгнах да се прибирам в стаята, навън беше тъмно, не знаех колко е часа.  Погледнах към ръката си, където никога нямаше часовник.

- Един и двайсет е още – каза моят колега - А искаш ли да знаеш как е протекла срещата им?

- Не знам, искам ли? – попитах аз.

- Така, слушай. Завел я той в някаква кръчма и започнал да ù говори колко е щастлив, че отново са заедно, какви планове имал за тях двамата, как тя щяла да се принесе при него след като се разведе с жена си, че само тя го интересувала и никоя друга. А тя знаеш ли какво му казала?

- Ти ще ми кажеш, предполагам.

- Нищо, абсолютно нищо. И знаеш ли защо?

- Е, стига вече де. Ако казваш, казвай.

- Защото не чувала почти нищо от това, което ù говорил. Защото мислила за теб. Оказало се, че това е кръчмата, където сте излезли за първи път и спомените нахлули в нея. Казала на Валя, че никога не се е чувствала така и че човекът към който има чувства, се оказал не този до нея, а ти. Станала по средата на вечерта, казала му на левака, че нищо няма да се получи между тях и се прибрала. Обадила се на Валя и ù разказала  всичко, помолила я да си сменят смените, защото не знаела как да те погледне в очите, затова я помолила ако слезеш до заведението, да ти каже всичко това. Много искала да те види, но не знаела дали ти ще искаш – тук Младен приключи разказа си -  Е, какво ще кажеш?

Наистина не знаех какво да кажа. През главата ми минаваха хиляди въпроси. Истина ли беше това или сънувах отново. Нима Нора наистина иска да е с мен. Мислила за мен значи. Тръгнала си от оня гъз и мислила за мен. Не знаех как да постъпя и имах нужда от съвет, а Младен беше идеалният съветник.

- Ти какво би  направил? Дай ми съвет, защото аз наистина не знам.

- Няма да те питам дали я обичаш и дали искаш да си с нея, то това е ясно, но имаш две възможности. Първата е да се опиташ да я нараниш, както тя теб и да я загубиш завинаги, а другата е да постъпиш като човек, който обича истински.

- И как постъпва такъв човек според теб? – знаех отговора много добре, но все пак ми трябваше потвърждение.

- Прощава… веднъж! – даде простия си, но много верен отговор Младен. Това ми беше достатъчно.

                                                                                                                                     ( следва )