Оградата
Най-после мечтата се сбъдна… Оградата е построена. След толкова обещания и напразни очаквания.
Първо - обещаваше баща ѝ. Дразнеха го хлапетата, които прескачаха изгнилия плет и обираха крушата петровка, уличните котки, които се търкаляха в лехите с пипера, кучето на съседите, което дъвчеше и разнасяше домашните им чехли, любопитните погледи на съседката стрина Цана, която картотекираше в клюкарския си дневник, репликите, облеклото и покупките им…
Майка ѝ въздишаше и кротко репарираше пораженията по градината, а баща ѝ след петата ракия и поредната люта псувня се заканваше:
- Ще видят те, напролет, аз каква ограда ще вдигна.
Това обещание се повтаряше всяка година, докато една пролет Господ не прибра душата му…
Оградата се прегърбваше с всяка година и оголваше все повече гранични участъци.
После брат ѝ поде щафетата с ракията и заканите, докато една пролет не замина да строи огради в Португалия…
Мъжът ѝ не си падаше много по тежката работа, но обещаваше като се види с пари да наеме най-добрата строителна бригада и разбира се… напролет да вдигне дългомечтаната ограда.
Не дочака пролетта, още през зимата замина на дълга командировка в Пазарджик и остана там, зад оградата на някаква заможна фльорца.
Остана сама…
Миналата есен продаде нивите на баща си, нае работници и оградата стана факт. Висока, плътна с масивна дървена порта.
Пролетта се оказа студена. Сняг и поледица. Подхлъзна се, падна и дълго вика за помощ…
© Дочка Василева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Браво за хубавия разказ! Поздравления!
-
Този разказ го четох и съм изненадана, че не съм реагирала... явно съм била ошашавена...
И това ако не е доказателство за силата му...
Взе ми акъла... -
Благодаря на всички прочели и гласували. Обещавам да не участвам ако съм задаващ темата. Мир вам! И бъдете здрави! Другото са бели кахъри
-
Много се радвам на победата ти в конкурса! Желая ти още победи на литературния и на житейския фронт, Доче!
-
Честито, Дочка! Само хубави неща ти желая! И много, много здраве, за да кръстосваме пера в следващите предизвикателства!
-
Честито Доче! Желая ти здраве, творческо вдъхновение и ни радвай по-често. Може и хумор
. Сърдечни поздрави! -
Честито първо място!
Няма как да избягаме от неизбежното.
Да отворим всичките си сетива към света! -
Браво. Заслужено.
-
Честито първо място, Доче!
-
Жури в случая са всички регистрирани в Откровения.
-
Тогава да отпадне спечелилият да задава следващата тема, защото пък не ми звучи приемливо и спечелил да не може отново да участва! Тя може и 5 поредни да спечели, не би трябвало да има пречка от страна на условие!
Аз съм гласувала за Дочка, това е друг въпрос. Мисля, че коментираме условията
perperikon (Пер Перикон) - не разбрах - за какво жури става въпрос? Ако има жури, защо има тогава гласуване от потребителите? Или имаш предвид модератор под жури?
защото ако има жури, журирайте си всички тогава, които качват! -
Винаги има съмняващи се в уреждане на класацията, недоволни и отказали се. Начинът на гласуване, даващ право на това на всеки желаещ, бил той участник или не, както и комбинацията от брой гласове и брой прочитания, според мен е възможно най-обективната класация. Да, може би за някого е дразнещо, че някои автори по няколко пъти са задавали новата тема, а други нито веднъж, но това е желанието на журито - читателите на Откровения. Като модератор обмислям ново предизвикателство, само за участници незадавали нова тема. Стига това да не ги обиди.
А когато започнем да раздаваме Ферарита за награда, тогава може би ще стане наложително да върнем старото правило... -
Е аз не казвам, че има нещо нагласено, със сигурност няма, просто предлагам за следващите предивикателства да се впише това условие. Така ще избегнем и сериите от един и същ победител и задаващ темата.
Предлагам и ако се слагат ограничения за размер да е в брой думи, тъй като формата за публикуване ги изписва автоматично в реално време и би било най-удобно за всички.
А за Дочка мога да кажа само, че тя е човекът, заради когото започнах да чета проза в сайта изобщо. -
Срокът не е аргумент, само да не откажете по-нататък потенциални участници в подобни конкурси!
Честито на победителя! -
админ, тогава срокът беше само 20 дни и ако задаващият темата примерно, подчертавам - примерно, е имал някаква предварителна идея, чернова или готов разказ, тогава би имал предимство пред останалите участници. Затова и условието беше да не участва. Сега, при тези 50 дни срок за участие, мисля че вече не е необходимо подобно ограничение. Другото - удълженият срок накара и повече автори да се престрашат и да опитат.
-
Честито, обаче нямаше ли условие - който задава темата, че не може да участва?
Не го виждам приложено към настоящия конкурс, но си спомням, че едно време имаше такова нещо. -
Честито! Давай следващата тема! Само, моля те, този път по едно предложение от участник! И ако може в условието поне 18000 знака!
-
Неслучайно е било толкива време без ограда значи.
-
Гласувам с удоволствие, Доче!
-
Това се случва с тези, които строят огради.
-
Успех, Довереница!
-
Кратко, мъдро и неочаквано.Гласувах и от сърце ти желая успех, Доче!
-
Alastor (Аластор) - само че саксията е нещзстен инцидент, а оградата е следствие, не самотата е виновна!
-
Браво! Да замислиш читателя и да го развълнуваш, използвайки възможно най-малко изразни средства - това е майсторлък!
-
Написана перфектно история от живия живот.Буди размисъл.Много ми хареса,аплодирам и подкрепям.Успех!
-
Дали саксия по главата или лед под краката - краят е един и същ.
В този живот от самотата няма спасение.
Чудесна кратка история.
Успех! -
за съжаление тази "ограда" е само поредното доказателство как често вървим срещу самите себе си
-
Потресаващ разказ, гласувам за теб с две ръце!
-
Внимавай, какво си пожелаваш! Успех, Мъдрост моя!
-
Доче, гласувам с две ръце!
-
Оградите винаги си остават огради! Вари ги, пече ги... все тая. Телена, зидана или тарбена такава, все си е ограда. А най-интересното е че е двупосочна като действие и то със силно изразен разделящ характер. Само Берлинската... а-а-а, такова де, стена - само тази ограда съедини един народ... след като го бе разделила безпардонно за цели 28 години. Да му мислим ние, които вече 30 години сме в преход, ама към какво - никой не знае. Че то, като погледнеш така някак си, по библейски - то и Моисей, кажи-речи толкоз лазарника е тътрузил израелтяните из пустинята, та белким забравят робството.
Е, и ние така... -
Оградите са предназначени да разделят. В пряк или в преносен смисъл. Ще кажа като Иисус: Ако външните огради са способни да ни причинят толкова зло, то какво ли зло са способни да ни причинят вътрешните огради?! Кратък разказ с мъдър, поучителен и неочакван финал - взет от самата реалност. Неслучайно казват, че действителността е по-фантастична и от най-фантастичната измислица! Поздравление, Доче! Давам ти своя глас за конкурса. Успех!
-
Една малка история с голяма поука!
Успех, Дочка! -
"Не оставяй днешната работа за утре",защото може да не успееш да я свършиш...А ние сме свикнали да се ограждаме,да чувстваме сигурност!Който има двор,а който е в блок,в апартамент се заключва с много видове заключалки и пак го обират,дори когато е вътре и спи!В такова време живеем....Много хубав разказ,Доче,гласувам!
-
Поздравления! Успех!
-
Краят е много болезнен и затова поучителен. Човек винаги трябва да внимава за какво си мечтае. Много хубав разказ. Успех!
-
Много хубаво! Не ми се искаше да пада. Хареса ми да препрочитам “Висока, плътна с масивна дървена порта.” Честито 365-то произведение, Дочка! Това е вълшебно число
-
От всичко друго можем да се опазим и скрием в този свят, само от себе си не можем.
Много силно!
🌺🌻 🌺 -
Доче, майстор си! С малко думи, си изковала този увлекателен разказ.
-
Понякога това, което толкова много сме искали, се обръща срещу нас. Хубав кратък разказ, замисляш. Трябва ли да ограждаме живота си, защо и от кого го пазим?
Успех, умнице! -
Силен разказ! Глас и успех!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
