Елена подаде чашката с кафе на съпруга си Михаил и каза:
- Ще тръгнем след малко, че ни чака доста път. А и отдавна не съм ходила пеша. Искаш ли да закусиш, гладен ли си?
Михаил се усмихна и отговори:
- Не, по път ще си вземем нещичко.
- Добре. А като отидем горе, там трябва да ни чакат Надя и Митко. Ех, колко отдавна беше, когато ходихме така и спахме под звездите, а до нас гореше огън, помниш ли?
Мъжът доизпи кафето си, остави чашата в мивката и каза:
- Отдавна беше, да, а и сега не сме на онези години, когато бяхме луди. Навих се сега, заради теб. А и нека малко да си отдъхнем от това ежедневие. Хайде да видим какво да слагаме в раниците.
Елена донесе две раници. Едната беше по-голяма от другата. В мъжката сложи две одеяла. След това мушна там и две торбички със месо, което щяха да опекат горе. Имаше място само за термос с кафе и чаши. В другата раница сложи още две завивки. Пластмасови чинии, вилици и две шишета с вода.
След като провери багажа, Михаил закопча раниците. Сложи еднат ...