Преди много години, когато земята била още млада, а драконите спели непробудно в нейните недра живеел Огнен крал. Кралството му се простирало безкрайно, а слънцето го дарявало щедро с топлина и светлина. Хората се радвали на плодовете на вечното лято и не знаели какво е студ, глад и болести. Били спокойни времена, докато кралят не решил да тръгне на път. Искал да обходи безкрайните си владения и да им се полюбува.
Качил се на Огнения си жребец и полетял със скоростта на вятъра. Колкото по-далеч отивал, толкова по-големи красоти виждал. Всичко било потънало в зеленина, непроходими гори, поляни, буйни водопади, плодородни ниви и овощни градини.
- Кралството ми е могъщо и богато. Аз съм щастливец, но какво търся? Какво очаквам да открия? – мислел си владетелят.
И както летял с коня си изведнъж съзрял как пейзажа се променя. Всичко било потънало в студ и сняг. Вятърът се превърнал в студен и режещ, като че ли безброй ножове се забивали в плътта. Жребецът се вледенил и започнал да пада стре ...