Оживление в офиса
ОЖИВЛЕНИЕ В ОФИСА
/ПОЛУФАНТАСТИЧЕН РАЗКАЗ/
Офис в държавно учреждение. Бюра с модерен дизайн и свръхсъвременна техника. Зад бюрата седят белокоси мъже и жени. На стената е закачен лъскав календар. Датата е 1 август 2040 година.
- Петрова! - обръща се една от възрастните дами към съседното бюро - Изпробва ли рецептата за мариновани лукчета, която ти дадох ?
- Ох, Илиева, време не ми остана. Ходихме с Петров при стоматоложката отново да му взима мярка за протеза. Нали й треперят ръцете, вече два пъти ни връщат, защото все не са точни мярките. Ту не му се събират в устата, ту от едната страна са огромни, а от другата - все едно с тесла са ги дялкали.
-Да, неприятно е, но после ще си има нови зъбки. А нашият стоматолог недовижда и всеки път треперя от страх да не ми разбие носа с машинката.
- Ей, колежки - намесва се трета чиновничка - чухте ли какви супертънки памперси са пуснали против инконтиненция? Абсорбират и неутрализират миризма.
- Какво беше това инконтиненция, бе, Павлова? - пита Илиева.
- Ами напикаване, изпускане. - пояснява Павлова.
- А, аз използвам памперсите на правнучето, много са удобни. - усмихва се Петрова. - И мекички.
- 2 –
- Колежки! - приближава се полека възрастен господин с бастун. - Трябва да организираме културно мероприятие. Много замря колективният живот. От погребението на Пеев не сме се събирали.
- Е, че то беше преди десет дена - обажда се друг господин с очила като лупи, под които очите му изглеждат огромни.
- Ама хубаво жито бяха направили хората. - облизва се Илиева. - Със стафиди и настъргана лимонова кора, точно както го обичам. А миналия месец на Божкова от личен състав си бяха оставили ръцете. Май нямало кой да го свари и синът й го направил, ама и той вече не е млад и така... мъжка му работа.
- Колежки, имам предвид да се съберем за по-весело мероприятие. По-рано организирахме вечеринки съвместно със старческия дом, ама го закриха. Няма пенсионери - няма старчески домове.
- Е, Василев, че какво им е на погребенията? - намесва се трети чиновник, който досега с треперещи ръце се е опитвал да нагласи хартията върху принтера. - Помниш ли на Тодорова от счетоводството колко добре се получи? Изпратихме я, хапнахме, пийнахме, попяхме - много задушевно стана. Това е колектив.
- Ама Тодорова почина ли? - безкрайно учуден пита Василев.
- Ех, колега, че и ти беше тогава, ама си забравил. Също както отчетите за шефа. Някой ден ще забравиш да дойдеш на работа, човече.
- А, като каза така - обажда се Петрова - забелязахте ли, че Цокова днес я няма? Да не би...?
Всички се споглеждат.
- 3 –
- Ох, като знам снаха й колко е кьопава, и жито като хората няма да направи - огорчено продумва Илиева.
- Хей, вижте какво пише в днешния вестник! - възкликва друг чиновник, който до този момент сърфира из Интернет. - На вчерашното заседание на правителството се взело решение всички над 60 годишна възраст незабавно да се пенсионират. Поради зачестилите инфаркти, инсулти, жлъчни кризи, счупвания на крайници и други подобни инциденти по работните места, правителството счита за по-рентабилно да изплаща пенсии, отколкото болнични, рехабилитации и обезщетения за трудови злополуки.
- Ами сега?! - възкликва нервно Илиева. - Какво ще правим по цял ден? У нас е някакъв ад - единият ми внук свири на пиано, а другият тренира с боксовата круша в детската стая.
- А пък синът и снахата се карат нон стоп - и двамата са в критическата. - споделя Петрова.
- Момичета, имам идея! - с озарено лице се обажда Василев. - Ще се пенсионираме, ще си направим частна фирма и ще си работим в нея. Безплатно. Нали ще си имаме пенсии, пари няма да ни трябват. Така отново ще сме заедно, колектива.
- Браво, Василев! Щрака ти още мозъкът, момче! - радват се всички и в стаята става топло и светло от радостните им погледи.
Здравка Маринова
Пловдив
© Здравка Маринова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Благодаря на всички вас,които отделихте от времето си,за да прочетете това.Много ми е приятно да съм сред вас
-
Свежо и точно. Поздравления.
-
-
- Е, не е честно, ние да се пенсионираме на 95, а сега...на тази крехка възраст, когато имат още толкова сили. Какво ще правят милите, ще има толкова депресиран народ с това ранно пенсиониране.
- То и градинки не останаха, всичко застроиха, няма къде да се разходиш. Къщите на село си продадохме, за да живеем в панелки в градовете, че то от работа, кога да идеш на вилата, като станеш на сто години ли?!
- То тогава започва животът бе, какво се вайкаш? С пенсията дето ще получаваш, можеш спокойно да го удариш на живот, като за последно.
- Аз си продадох и вилата и апартамента, щото денонощно на работа, за какво ми е?! С парите си купих едно парцелче на Луната. Жената я замразих и като умра, тя ще ме погребе там, не искам и на оня свят да съм на тая Земя.
- Аз пък още по-далече си взех, чак на Марс.
- Що не на Венера? Да, ти беше от...Помниш ли навремето, когато...
- Чакай, не съм си взел хапчето за склерозата. Че то днес нямах много работа, та малко съкратих от лекарставата, вместо две, изпих една шепа само. Та какво?
- Забравих.
- Нищо, като се сетиш.
- Какво?
- Сложи си апарата, такова, глухар с глухар.
- А ти па си склеротик.
- Счетоводител съм.
- А аз какво казах?
- От къде да знам. Айде да ходим на обяд.
- А, първо през лекарския кабинет, да си вземем лекарствата, да ни премерят кръвното и да ни напише рецепта какво да обядваме днес.
- С това здравословно хранене, тея диети и здравословно гладуване, аз една ябълка без да се задъхам не мога да изям. А като си спомня какви пържоли и по колко...
- Е, за това си на това дередже...Абе дали да не си вземем по една хубава свинска пържолка?
- Ти па, кой гледа днес свине. А като се сетя, една топлина се разлива...
- Пак ли се изпусна?! И си забравил да си сложиш памперса... Ще взема един назаем от Павлова, ей ти си за пенсиониране вече.
- Не думай, какво ще правя, ще умра от скука. А тук е веселко. Ето утре може пак да се съберем, Цокова днес не дойде на работа.
- Ей и млад си беше такъв, все пръв като е за маса.Я бачкай да ти дойде акъла.
Актуално!!! Браво!!! -
Честно казано, ако съм с акъла си, бих продължил (но това да е определено от други хора, а не от мен - и сега имам колеги, които питат "аз каква длъжност ще имам", а не "дали съм полезен и с всичкия ли си съм", макар че невронната комуникация с микросвета на анихилиралите им мозъчни клетки е прекъсната от години...)... Да се пенсионираш и да стоиш, не знам как е, но не ми харесва - просто чакаш да умреш... като на автобусна спирка за автобуса на нищото... А ако не съм наред, би трябвало по-бързо да не съм там, където ще преча...
!
А що се отнася до евробюрократите - те създават документи (papers, де...), които да описват и дават задължителни указания как да се създават директиви, с които да се обсъжда важният въпрос за създаването на документи..., за възприменето и използването на които липсва "административен капацитет" - да сте чули американец, японец, китаец да говори за такъв "капацитет"?!...! -
Смях през сълзи!
Поздрави, Зари! -
По-скоро имах предвид желанието на ЕС към 2040 хората да се пенсионират на 70 годишна възраст,без да се съобразяват,че физиологичните промени си настъпват и това би се отразило пагубно.А може би целта е точно такава-да не се дават пенсии,а да си умираш,работейки.
-
Не звучи ли малко на ейджизъм? ! Е, нас с тебе, не могат да ни обвинят в това, защото все пак сме "на попрището жизнено СЛЕД средата" ! А иначе не е много далеч от фактите за някои хора, в някои служби... Макар че ако погледнеш и другия край на възрастовата палитра, там също има, пак в някои служби и за някои хора, доста сериозно нищо, зад самочувствие и голямоговорене !
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
