25 мая 2013 г., 09:59  

Океан от хиляди мечти 

  Проза » Рассказы
578 0 0

Да, той каза нещо. Нещо, което всички имаха нужда да чуят. И какво от това? Свърши ли се с болката отвътре? Изказа ли мъките си? Не сподели онова, което искаше самия ти, а онова, от което те самите имаха нужда? Е, спечели ли в тази празнa битка, която водеше сам със себе си? Чуваш овациите, виждаш купищата вдигнати ръце, като в океан. Всичко се замъглява в избледнялото ти зрение, нима е приказка или същността ти си е отишла, разочарована от онова, в което се превърна? Е, сега, когато знаеш цялата тази истина, преглътна ли дълбоката тъга, с една въздишка, сякаш за последно. Чувстваш ли се по-празен, отколкото си си мислел, че си? Нима, едва когато светът ти се обърна, ти прозря това, че щом нямаш себе си, нямаш нищо.

 

© Давид Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??