- Нали помниш, че имам среща с колеги тази вечер?!
Гласът идва от банята през шума на течаща вода.
- Помня, разбира се! - Отговарям, докато отварям по навик електронната си поща... Всъщност - нищо интересно, ако не броим няколкото регулярни издания, за които съм абониран.
- Имам час при Роси - фризьорката ми... И после отивам направо на срещата! Виж... Приготви си нещо набързо за вечеря... Нали?!
Ти знаеш!
- Знам! Какво толкова има?! – Казвам повече на себе си, отколкото на нея и поглеждам нагоре - към рафта с подарените от приятели книги. Там над тях има една папка с розов кант. Ще имам време дори да прочета още веднъж „Стръкче любов“ на Рия...
Интересно, като се заоплакват някои хора: „Не ми стига време!“... „Няма да мога в такива срокове!“ Айде, холан! Всичко е въпрос на организация в крайна сметка!
Ето сега... Колко му е да отскоча до кварталния пазар... Там има всякакви цветя... И да взема такси от стоянката до него! Имам цели два часа, та и повече...
- Аз излизам, скъпи! - Чува с ...