Продължавам разказа си...
С пожелания за щастлива Нова година на всички, които посещават моя блог!
Б.
- Благослови, Господи, тази християнска къща, стопанина ù, а и стопанката - също... - Присвива едната си вежда отец Никола, току-що затворил хладния полъх от салона след баба попадия и себе си. – Сполай, че не са забравили да поканят и бедния слуга Божий на тази богата трапеза!
- Добре дошли, свети отче, и ти бабо попадийо! – Бърза да каже чичо Иван - Радост е за нас да споделим...
(Поглежда към мен подканящо - Ставай, де!) Тази скромна софра с толкова хубави хора. Заповядайте!
Ставам, разбира се, да посрещна новодошлите. Докато поемам от попадията връхните дрехи, дядо поп се връща от салона с тумбеста дамаджанa вино и покрита с везан месал тава:
- От дядо ви попа - винце, а от попадията - баклавата!
Подава ми тавата. - Грята ракийка ли има, чадо? Сипни една, че блага ракия ми се е допило... И на попадията – също!
Не сте виждали по-предразполагаща усмивка! А очите... Очите му - една св ...