Поредната - десета част на новелата.
Картината е мое дело - компютърна е. Нарича се "Снежно гнездо". Рисувах я за един мой стих - "В очакване", но мисля, че подхожда и за този разказ...
Б.
Вратата иска малко усилие - набъбнала е от влагата. Дърпам здраво… И съм вече вътре - в „Хоремаг-а” (На времето казваха: „Хора влизат - магарета излизат!”) Така си и викат на кръчмата, въпреки, че през годините е сменила поне десетина наименования. Най-много май се задържа табелата с изрисувани два петела –„Дивите петли”, но Вятърът на Времето отнесе и нея някъде в Историята. (То пък къде ти сега диви петли?!).
И сега има нещо подобно останало под стрехата, но е толкова олющено…
В средата на помещението - черна мецана - печка, изработена от местен майстор - една дебела тръба - от онези - спирално заварените и с размери, поемащи цели метрови цепеници. А масите - седем–осем на брой все гледат да се притискат досами нея… Зима е!
Близо до топлината и тезгяха са се разположили Дядо поп, чичо Иван, Лазар… ...