Третият окъ(с)нял разказ е на ред...
Надявам се да ви хареса, както и рисунката!
Б.
Вече откачих буксира. „Антонов” замина с ръмженето си в обратна посока, като не забрави да поздрави с традиционното за лек полет помахване.
Сега вече настъпва часът на най-красивата – Висока Тишина, нарушавана само от онзи голям немирник - Вятъра, който в случая е приятел… Колкото повече се гали по крилете, толкова повече помага, за да мога да правя каквото си искам с мълчаливата птица, в чиято тясна кабина съм се напъхал.
Нека си кръстосва Ефирът колкото си иска! Знам коя е любимата му посока и завъртам носа насреща му… Ето го!
Сега… Крилете на безмоторника, дето сега са и мои, се напрягат сякаш от възбуда в този момент… "Привет!!! Ние сме отново с теб!!!" -Шепнат на Вятъра, а той просъсква от удоволствие… Знае проклетникът, че предстои игра на гоненица… Нали му е любима!
Лек натиск с крака и следва вираж в дясно, а после отново с вдигнат нос нагоре за десерта на играта… Пълно завъртане... Тонооооо!
Ух ...