Брей много ветровит тоз Олимп, бе! Едва се дотътрих до върха и като ме блъсна един вятър средиземноморски, аха да ме катурне обратно при простосмъртните.
- Не се притеснявай, днес е така. Хермес бяга като луд и вдига пушилка, нали открадна козите на брат си Аполон...
Гледам го. Белобрад старец. Симпатяга иначе. Ухилен. Държи гръмотевици в ръце и ги хвърля от върха към земята. Да ставало било по-весело.
- Зевс, викам си.
-Ми ти коя си, бе моме?!
- Аз... - глътнах си граматиката. Що е омотан в шлифер тоз деди, бе, нали е бог? - Аз спечелих, такова...
- Аааааааааа, от съботния вестник, да бе ПР-те казаха, че било голяма реклама, щото сме били забравени богове.
- Да... пак се умълчах, ми то като ги гледам гръмовете и се притеснявам.
- Хахахахаха - тресе се целият и се хили с пълно гърло. Почервеня, като дядо Коледа. - Оная, туристическата група при Хадес, ха ха ха ха ха, сетих се за тях, ха ха ха ха!
- Ама вие и адов туризъм ли предлагате?
- Да, било за екстремни туристи, някви такива...
- Ама те обикновено скачат с бънджи, катерят се скално и такива неща... - казвам умислено и се чеша по главата, не че ме сърби.
- Аааааааааа, не се притеснявай, те Хадес и Персефона ще им измислят забавления. Вана в кипяща лава, надбягване с Цербер, бой с убитите персийци. Бая са раздразнителни тези момчета. Там играят на пари. Който спечели, си тръгва със златното руно.
- Ааааааааа, някой печелил ли е до сега?
- Не, още първите се състезават... Не щат да излязат, странни сте вие хората! Като видят златото и скъпоценните камъни под земята и си остават там. Хадес все се кълне, че повече туристи няма да приема. Задръстил се бил. Хотелите вече нямали места. Строи като луд, ха! Нямало да приема вече туристи. Искаш ли медовинка? Ела, седни до мен.
Боязливо се приближих и приседнах на крайчеца до трона. Дадоха ми златен бокал с медовина. Странно, като отпиех и се пълнеше наново. Брей, ще се опиянча, си викам.
- Я ми разкажи сега... - вика ми дядо Зевс- откъде идваш, как живееш?
- Ами аз съм българка - смотолевих.
- Българка!? Вашият връх Мусала е с 8 метра по висок от Олимп, пък кьорав Бог няма на него.
- Цар имаме на него, Зевсе, Симеон се казва...
- Ааааааааа, Симеончо, знам го аз това момче. Като влезе в казино, ни призовава всички, стари, нови богове. Стоим изпънати като на караул. И все сечено му правим. Що пари е изгубил само от мен, ха ха ха ха ха. Ма жена му беше хубава, аферим!
- Това не е ли турска дума?
- Анджък, де. Ти не знаеш ли, че Турция си е наше владение и Италия... Асимилация, какво да правим, прихващаме паразити от тук от там.
- Аха... - мълча, какво да му кажа на човека, все пак цял Бог е седнал до мен. Пък чашата продължава да се пълни.
- - Пий, пий, пиле, няма да се напиеш от това. Аз цяла вечност с медовина се наливам, пък виж ме, нищо ми няма, най-много някой гръм да запратя, ама то като ме влуди някой.
- Разказвай сега, как живеете в България, как е демокрацията?
- Ами, нож с две остриета. Имаме си много партии. БСП, СДС, НДСВ, ДПС, ДСБ...
- Аааааааааа, на Костов, И туй момче го знам! Отърва ме от Йо. Кравата му ненаситна, разбрах, че и при вас бая поразии е направила. Опасла била ДДС-то на цялата държава.
- Хм, има нещо такова.
- Бе да ти призная и аз бая зор видях с това момиче. Иначе хубавка беше, навремето. Бая се е охранила сега...
Към нас се приближи чудно красива жена, с меч в едната ръка и щит в другата. Гледаше изпод вежди.
- Туристи, а?
- Ела, Ати, дъще моя непокорна! Да те запозная с това девойче, българка била. Ми как се казваш, чадо?
- Деси, Десислава, де...
- Десислава - замисли се Зевс - абе имаше една Деса от Солун, много хубава жена беше, ама за смъртен се ожени накрая, язък! Търсеше слава на младини... Исках я за сина ми Аполон...
- Да, татко - появи се изневиделица.
Ох, помислих си, ох, пак... Ох, ох, ох, ох, ооооооооооооооооооооооох! Боже, какъв мъж! Целият блести от красота. Тялото му лъщи, а под него играят нервно всички мускули. Ох, ще му скъсам вървите на сандалетките. Усещам се цялата любов и похот. Той ме гледа с ония ми ти зелени, огромни очи, с тънки бръчки в краищата, които са толкова секси, уау!
- Знам за какво си мислиш...
Божкееее, цялата се изчервих, ама това е Аполон! Няма значение, пак го искам, целия! Докосна ме... Потръпнах, по-точно изтръпнах... Омекнаха ми капачките. Преди да се усетя, бях награбила горкото момче, като дива котка и без капчица срам, опипвах благоговейно невероятното му тяло. Той само се усмихваше благосклонно, някак снизходително и прегърнал ме, ме остави да мъркам в ръцете му и да лоча медовина. От пяната на морето се появи, роди невероятна жена. Красотата и не мога да опиша, ще кажа само ослепителна. Тя се заливаше в звънък смях, а край нея кръжеше нахално човече, приличащо на Карлсон, което нахално ме целеше със стрелички, ту мен, ту Аполон.
- Маниачка! - изръмжа раздразнено моят любим. Но пък ме целуна и притисна още по-силно, като питон в силната си хватка. Нямах против. Дори да бъда удушена като бяла мишка, нямах против.
- За тези дънки Вранглер - каза ми Афродита - ще го влюбя в теб за следващите 500 години.
- Става! - възторжено се изух от панталоните си и и ги подадох.
- Стига! - тресна с гръмотевица раздразнено Зевс. Моменталически бях омотана в светложълт хитон, който, по мое скромно мнение, въобще не ми отиваше. - Стига! Заболя ме главата от вас! Ще взема да родя още една Атина, от зор.
Атина надменно ни погледна:
- Татко, като мен втора няма, нали знаеш! Аз изпих от главата ти цялата мъдрост и за втора нищо не е останало.
- Права си, Ати, моя гордост такава! Сцепи ми главата, дете, но ти прощавам, защото с теб постигнах съвършенството. Кажи сега, Деси - обърна се към мен благо Зевс - какъв подарък искаш от нас, от боговете. И без дивотиите на ония Глобул, че Делфийският оракул ми смъкна десет кожи да им каже да инвестират във вашата страна.
- Ами... почти скромно промълвих, искам да ме запознаеш с Талия... И Аполон, нали, сделката си е сделка - погледнах Афродита.
- Твой съм, моме, за следващите 500 години не се коси. - Прегърна ме още по-силно. Разтопих се. Повлякох се в стенание в прегръдката му. Ако продължаваше така, нямаше да успеем да стигнем до близката смокиня, поне срам да не бера.
- Талияяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя! - Зевс ревеше с пълно гърло
Хеле, появи се! Една такава отнесена, подхилкваща се. Имах чувството, че не е изтрезнявала цяла вечност. Стоеше разчорлена в син хитон, галеше се отнесено с едно перо от паун по бузата, а във въздуха се лееха сонети, сатири, думи валяха, на парцали, гъсти, смешни, весели, усмихнати. Така и завидях.
- Ама аз я познавам тази! - каза възмутено Талия - Тя непрекъснато ми досажда! Постоянно ме преследва. И като и пусна капка идея, или думичка една, сяда да ги ниже една след друга истории. Омръзна ми от нея! Сутрин, вечер, през нощта. Като реши да пише мира нямам от нея! Аман! По салфетки, по визитки, къде ли не. Няма да я пипна! Не! Не! И не! Дума да не става! Не можеш да ме принудиш, не!
- Хефеееееест - изрева отново Зевс
- Добре - каза Талия, ей така изведнъж - Добре, книгата която и се мотае в главата, ще и дам. Не го викай този грубиян! Не искам пак да ме прикове към скалата и да ме... Мръсник, мръсник! Мърррррррррррррррр...
Хефест я отнесе, хихикаща, обгърнала го с цялото си тяло, усмихната, мъркаща, скимтяща...


Събудих се... Верно, до Аполон, притиснал ме нежно до себе си. Бях гола. Благодаря ти, Зевсе и на теб, Афродита! Книгата ми спеше кротко под възглавницата, изпъстрена с магия и цвят. Тя чакаше да бъде написана. От тази, която търсеше слава...