- Катерин, нали носехте няколко български книги със себе си. Донесете, моля, тази, която четете. Аз съм слушал вашия език, но никога не съм се мъчил да произнасям думичките ви.

Всичко това ми беше казано с приятния, напевен тембър на Педрос, на превъзходен руски език. Стоях отпреде му онемяла и не знаех как да реагирам. Цял ден сричах думички с доста милата жена, която готвеше твърде вкусни испански ястия години наред за семейството. Когато останахме сами, се мъчих да кажа няколко прости изречения, с които да попитам, има ли някакви необходимости и евентуално аз какво да правя. Гърчех се неистово пред него с незнанието си. Видях се отново в светлината на подценявана и иронизирана бедна жена. Продаваща се за някакви жалки трохи от трапезата на един много богат мъж. Знаех, че от всички тези мои блъскащи се мисли в главата ми и готови да го залеят с поток от напиращи думи, няма да има добър резултат, напротив, ефектът ще бъде катастрофален и аз безславно ще трябва да се върна в общежитието, което до вчера ми изглеждащо прелест. Реших, че най-добре е да се усмихна. В този момент той се усмихна с най-чаровната усмивка, имащ един възрастен мъж.

- Изненадах те. Професия и задължения. Това е моят руски. Не се чуди, но твоя език не зная. Дай една книжка, хайде.

На бързи подскоци изкачих стълбището, което днес бях изминала сигурно над сто пъти, запътвайки се към стаята си.

- Добър вечер! Как е новото ти слугинче, Педрос?

Чух аз познатия глас, който тайничко очаквах цял ден и вече бях позагубила надежда. Вечерта беше напреднала и смятах, че след един час стопанинът на дома, ще пожелае да си ляга, както беше постъпил предната вечер. Точно мислех да изляза на стълбите, когато чух приятния напевен глас да отговаря на прекрасния си руски език.

- Кое, онова сладурче ли имаш в предвид, което ми доведе вчера? Тя не става за слугинче, приятелю.

Стоях в прикритието си и не вярвах на ушите си. В пълен разрез с представите ми за авторитетен, възрастен човек, с толкова сериозна позиция н обществото, в разговор с подчинен и то чужденец, дошъл не поканен в държавата и е със статут на емигрант. Щеше да е нагло от моя страна да се бавя продължително, но как да се покажа, като вря и кипя. Тези двамата долу определено си правеха шоу с мен, а аз не знаех как да реагирам. Света майчице божия, защо все ние, жените, сме на върха на острите мъжки езици.

Тръгнах да слизам по стълбите, настроена  да се заяждам, но видях как Педрос разтваря красиво инкрустирана кристална дъска за шах и започва да подрежда ефектните кристални фигурки отгоре й, за партия шах, вероятно в компанията на новопристигналия обект на моята ярост.

- А! Ето го слугинчето. Още не е избягало. Ти къде се разнасяш с това книжле с твоята Кирилица? Педрос, ти си олицетворението на несериозността. Тя сега, като чу, че знаеш руски, няма да погледне испанския.

- Ще учи момичето, недей я съди толкова строго. Дожаля ми като гледах как се старае. Ти се обади, че ще закъснееш, а тя очите си изгледа към вратата, откакто започна да притъмнява. Реших да разчупя леда. Много й дойде тези дни. Като тръгне на курсовете, няма да се глезим повече. Там ще си учи думичките за да усвои граматиката, а тук ще научава задължително всеки ден по 5 думички от обзавеждането. Така работата ще върви паралелно и тя бързо ще напредне. Книгата аз я поисках. Ние с теб ще играем шах. В телевизионните предавания днес е пълен провал, нито едно свежо шоу, няма хубава музика. Аз не разполагам се нещо, което ще задържи вниманието й, докато не знае езика и я изпратих да си донесе книгата. Дай да видя. Аха, добър автор. Ти такива криминалета ли четеш? Не са ли тежички за теб? Като те гледам каква камбанка си ми, мислех, че си ориентирана към по-розови четива. Тя била мъж в жената, приятелю. Ти от нейния език не разбираш, но аз ще ти кажа, че това е втори том на "Скорпионите" и никак не е шега да четеш Робърт Лъдлъм. Харесва ми все повече и повече това слугинче, младежо. Хайде, Катерин, пийни глътка уиски и се успокой, не ни търси недостатъците, те са на повърхността и са видими с просто око.

Не очаквах този жест и с благодарност приех чашката, в която меко грееше кехлибарения цвят на огнената течност със звънливи три ледчета, които весело се поклащаха в нестабилната старческа ръка. Бях ядосана и една глътка би ми дошла добре, но как да пия, така свободно. Ново изпитание ли е това? Кой знае дали не е попадал на някоя от онези красавици, които в по-голяма част от ежедневието си не се разделят с чашката.

- Хайде, момиче, една глътка, имаме и повод. Утре започва курсът ти по испански, Марко ще те закара и ще ти обясни, как да пътуваш на връщане. Понякога ще те взима той, но в повечето случаи ще отиваш сама и ще се прибираш сама. Уредих ти шестмесечен курс. Не че и той е достатъчен за научаване на език. Но граматиката ще я научиш. Другото ще дойде с практиката. Хайде, първа глътка, че има повод и за втора.

Аз не чаках повече уговорки. Поех в ръце чашата и отпих едра глътка, като исках да откажа понататъшните наздравици. Двамата мъже вече бяха съсредоточени в партията шах, а аз изгарях от нетърпение да чуя новини. Това закъснение не е глезотия. Със сигурност причината е била сериозна. Изнервяше ме мълчанието им. Педрос игра пръв с една от фигурките. От приведеното му тяло не виждах добре дъската, но веднага се обърна с чашата си към мен с подкана за втората глътка, и нейната причина.

- Ама, че причина, втората да прави компания на първата.

Това разсмя и двамата, а аз, осъзнала се къде се намирам, прехапах език.

- Не! Втората за добрите новини, които носи Марко.

В това време, абсолютно незаинтересован от нашия разговор и моето, преминаващо всички лимити, търпение, румънското чудовище премести на негов ред фигурка върху шахматната дъска и демонстративно доволно потри ръце, като най-нахално ми намигна и подкани Педрос да играе. Аз хапех устни от нервност и вероятно небесните сили ми дойдоха на помощ, че първи заговори Педрос, гледайки съсредоточено фигурките и естествено бавейки всяка дума, сякаш теглеше тежки камъни с навито на ръцете си въже.

- Говорих с началника на полицейското. Марко и Елена са били отново на разпит. момичето, което преди време измъкнахме от лапите на канала, също е било. Влезли са в следите на Иван. Имаше идея да го проследят, но сигналите за изчезнали млади жени в региона са зачестили, което означава, че групата сериозно се е увеличила и вече не може да бъде държана в града. Преместването й също не е шега работа. Това са живи хора, несъгласни с положението, в което са поставени, както и естествено противопоставящи се. Шансът да бъдат заловени е твърде голям, ако се залови Иван, а да не се проследява. Надяват се той да разкрие адреси или поне нещо, за което да се хванат и да се върви по следата. Няма време за губене. Със сигурност тези дни групата ще бъде изведена на светло, за да се разпрати по клубовете във вътрешността на страната или зад граница. Това е добрата новина. За щастие, няма лоша. Трябва само търпение и да се молим, че момичето е добре. Хайде, време е за трета глътка, тя е наистина да прави компания на другите две и ти да се спускаш по следите на Скорпионите, а аз тук да понапердаша нашия приятел.

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...