19 окт. 2010 г., 09:55

Онова място 

  Проза » Рассказы
891 0 0
3 мин за четене
По улицата вървеше момче на видима възраст около 16 години, което водеше до себе си на каишка своето куче Барни. Момчето обичаше кучетата, но за жалост Барни не го удовлетворяваше, тъй като беше порода болонка, а момчето искаше немска овчарка, но се радваше и на това, защото животинката беше единственият му спомен от баща му. Кучето щастливо припкаше пред стопанина си, но в момчешкото лице си личаха дълбоко закодирани мъка и болка. Дали беше лудичко, или пък нямаше приятел, с когото да сподели, но то говореше на кучето:
- Ех, Барни, кажи ми, защо стана така? За една хумористична статия за Тодор Живков го вкараха в "Белене", мен ме изключиха от училище, а мама я уволниха от работа и... Тя започна да пие, хвана се да работи в един цех за обувки и заряза учителството, тъй като вече във всяко училище в града я знаеха като "жената на политическия". А относно алкохола - аз мразя пияната жена. Гледайки я всяка вечер в това състояние, нещо претръпна в мен и донякъде я намразих. Последните ми т ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Валериев Все права защищены

Предложения
: ??:??