Чувала беше, че женските сълзи озадачавали мъжете. А когато се появят, докато се любеше? Тогава той спираше ли за момент изненадан, за да си каже: “Нещо не е наред”? Може би си мислеше, че те са резултат от възбудата? Или не ги забелязваше, докато тя скришом ги изтриваше в завивките? Или набутваше тревогата си в чекмеджето за друг път, когато той щеше да може да се спре и да я попита без думи. Едва тогава, отново без думи, тя щеше да му разкаже за онзи мъж, който я чакаше с нетърпеливи ръце, в онзи тъмен апартамент с плътни завеси откъм улицата. Как задъхано се изкачваше по стълбите до третия етаж, а нещо я дърпаше назад; караше я да спре на площадката един етаж по-надолу, за да погледне съседите на балкона и онази отвратителна купчина дъвки, залепени на перваза откъм стълбището. Понякога и тя прибавяше една към тях.
Стряскаше я запалването на лампата, щом приближеше апартамента. Мисълта, че я наблюдава със специалната си камера, я ужасяваше. ("А аз оставям вратата понякога дори незакл ...