Тъмносини, диамантени сълзи се стичат по прозореца, през който оглеждам мъничкия си като площадка за игра свят. Приели са формата на ронливи, шуплести дъждовни капки. Гледам единственото си лале и тъжа за цветовете му, отичащи се по блатистата земя при всеки удар на ненаситните каменни капки, падащи от небето. Разразила се е страховита буря. Вятър няма. Само ужасяващо силна представа за вятър, от който нито една прашинка в света ми не може да се задържи на мястото си за повече от кратък, неопределен миг. Да въздъхне, да се промени, да порасне бързо, подгонена от Преходността, да си поеме въздух за последен път и да отиде... на Другото Място. Лятото се случва навсякъде около... света ми. Всъщност, обграден съм от неимоверно голямо количество Лято. Пренасят го нелегално през мен на двуглави камили с дълга козина. Плюят щастие и пръцкат необятно морска безбрежност. "Хей" - каза едно злобно гномче, когато го хванах в контрабанда. Погледнах го въпросително. То се замисли дълбоко, почти безк ...