/може да се чете и от правилно немислещи/
Тази вечер жена му отново закъсня. Нямаше смисъл да я пита де е била – щеше да излъже. Пък и вече знаеше – среща се с някакъв тузар в бара на суперкомплекса. Звънна му приятел, каза му какво е видял. А може и да не беше приятел, но информацията отговаряше на реалността. Защото веднага се обади на съученика си Киро, пиколо там, и оня потвърди съобщението…
А не беше така, не беше… Спомни си първата среща – стълбите на Университета, тя го пита нещо, запознават се, тръгват в една посока и…
Пусна си телевизора. Някакво състезание. Аха, и вече разменили по два гола…
Какво да му гледа…
Впрочем, защо да не убие времето? Себе си не може – отдавна е затвърдял душевно, поне да се позабавлява в собствения ад…
Така… Сети се. Имаше една опция за връщане на програмата… Аха! Ето я. Ненапразно беше инженер, все още се ориентираше. Е, не като едно време, когато смяташе, че ще направи страхотни открития, ще обърне науката и света… Даже мислеше как да създаде маши ...