Помолих те да останеш - не пожела. И трепереше, когато те гушнах.
Такава те помня - крехка и нежна, до счупване - порцелан.
После автобусът потегли. В живота ти нямаше вече място за мен.
Тръгвам, изкормен арлекин от парцали. Влизам някъде.
Още неседнал, показвам с палец на бармана да налее коняк.
Подсказвам му с пръсти - голям! Голям, колкото тъжното в мен!
Отпивам и захапвам кървящо парче от сърцето си.
Паля цигара и вече мога да изрека онова, което, стиснал зъби, не казах.
Че те обичам...!
Както сълзата – окото,
както усмивка – устата,
колкото малката точица – изречение, ...