Ядосана съм, тъжна съм и ми е супер гадно. Защо ли? Защото Гаро ми се разсърди и си отиде. Той ми е гадже. Тъй де, поне беше допреди малко. И защо ми се разсърди? Да беше нещо важно, а то...
Всичко е заради тъпата Мария. За всичко ми завижда. И за Гаро също. И непрекъснато ми се подиграва. Онази вечер десертът беше шарлота с праскови и тя падна под масата от смях. Кое е смешното ли? Няма нищо смешно - аз се казвам Шарлота. И какво от това? Да не би да са ме питали как искам да се казвам и да не би да съм виновна, че дядо ми е бил дипломат във Франция и баба ми е французойка, а? А тая тъпачка пък се казва Мария - като всяка втора жена на света! А днеска ме нарече Шаро и всички се смяха, даже и пелтекът Ванчо. Ама и на Гаро ме е яд, защото аз се обиждам заради него, когато разказват вицове за арменци, а той се смя, когато шантавата Мария ме нарече Шаро, застана на четири крака и започна да лае като куче. Гадна кучкарка! А Гаро спря да се смее, чак когато тя започна да вика "Шаро и Гаро! ...