То не бяха студентски купони, не бяха чудеса! Не бе любов, не бе чудо! Душата на всяка компания – Сашо и Милена, чаровни до безобразие, вечно засмени, забавни и остроумни, възпитани. Нямаше нито един студент в университета, дето да не търсеше компанията им. Който още не бе говорил с тях, си намираше и най-незначителния повод да се приближи на възможно най-близкото разстояние. Действаха на хората като магнит. На никого не отказваха помощ и съвет, няма значение по какъв въпрос, не се извиняваха с това, че са уморени или че нямат време. От незапомнени времена от техния випуск нямаше дори скъсани студенти, те сякаш издърпваха всички на повърхността. Всеки беше добре дошъл в стаята им в студентските общежития. ”Душици!”, обичаше да им казва домакинката леля Марийка и това им стана нещо като общ прякор. Никой не ги възприемаше поотделно. Две абсолютно съответстващи половинки на едно цяло. Тяхното цяло.
Запознаха се тук, в университета. Взаимно бяха привлечени един от друг още през първия сем ...