Вратата се блъсна в стената, върна се, посрещната от мощната ръка на Митьо – общ работник в общината, професионален гробар на селото, и застина до мазилката от пресен тор.
– Братята се сблиха! – викна той към Пена и Кина, които бъркаха нещо в гърнето на оджака…
Двете вдигнаха глава и забравиха важната тема за новия и най-новия любовници на магазинерката Вътка.
- Най-после – въздъхна Пена – Откога чакам… Бе, уж се делиха, уж имоти оправяха, но не щяха да се скарат… Пу, най-после…
- И за нас работа май ще се отвори – рече Кина, бързо намятайки големия елек – Да тръгваме, че ще трябват свидетели…
- Ба, свидетели - усмихна се Митьо – Както се ругаят – може направо оплаквачки да са нужни някому…
- А може и на двамата – с надежда въдъхна Кина – Откога нямаме работа…
Двете бяха най-добрите оплаквачки в селото. Викаха ги на всяко погребение, ама напоследък нещо работата запецна. Хем хората не мряха, хем нямаше скандали и разправии, та и втората им специалност – свидетелки, закъсваше…
- Юли е в ...