- Ехо! SOS! Спасете ни!
- Стига, де. Сами сме.
- Да, но може пък да ни забележат.
- Няма.
- Защо пък?
- Защото не им пука за нас. Не ни искат близо до себе си.
- Не е вярно! Как така не им пука за нас?
- Ами не знам. Но е факт.
- Ти пък с твоите факти!
- Факт е. Не ни обичат. Не сме им нужни, дори им пречим, мен ако питаш и няма да ни намерят, тъй като не ни търсят, ако изобщо ги има, защото вече забравих дали съществуват - толкова отдавна сме в този жълт лабиринт, от който май няма никога да излезем, защото, помниш, ние искахме да се скрием от тях и си изобретихме лабиринт без вход и изход.
- Сега пък безкрайните ти изречения!
- Знаеш, че съм права. ...