Някога много отдавна, в тайно къчте на Родопите, хората подготвяха най-големия празник за годината – Орфейските страсти. Празненството беше водено от главния жрец от култа на Дионисий – Бакхус, който от месеци се подготвяше телесно и духовно да изпълни ролята си.
Още с първите петли, жреците на Дионисий повикаха всички от околните села, заедно с цялото им вино, пък и колкото храна можеха да носят. Множеството от няколко хиляди се събра на една огромна поляна, скрита сред високи планински склонове и вековни гори. Щеше да се яде и пие до припадък, смърт или още по-зле – до обяснения в любов. Местния цар дойде с всичките си синове и дъщери, с най-добрите си войни и всичките си жени.
Щом цялото множество се събра и зае местата си, главният жрец Бакхус запали ритуалната клада в центъра на поляната и пиршеството започна. Биеха тъпани в боен ритъм, лееха се цели реки от вино, започваха боеве до смърт или липсващи крайници.
След шестата си чаша вино, цар Ертим се надигна и посече с брадва врат ...